Никола Костов от старозагорското село Змейово
става доброволец през първата световна война и служи в 56-ти пехотен полк 2 години. Превръща се в момчето на полка и тази история и до днес буди особени чувства у историците, които разказват за нея.
Никола Костов е едно обикновено българско момче, което тича по улиците на родното си село Змеево. Започва обаче мобилизацията за фронта.
В двора на старозагорската казарама сред улисаните в приготовления мъже притичва едно разплакано момче, което настоява да го вземат войник. Ротният командир се чуди какво да прави, но бащата сам обяснява, че детето е много палаво, постоянно бяга от къщи и вместо да се тревожи и непрекъснато да го мисли по-добре е да го вземе със себе си.
Така за фронта наравно с мъжете от 56 полк потегля и Никола Костов - един малък санитар, облечен с истинска войнишка униформа. Първите срещи с врага са при Голяма чука. Там той реагира по детски.
- При тях земята ври от куршуми в този миг едно пискливо гласче се провиква "Ура" и малкия Никола полетява към врага. За миг българските войници са стъписани, но това е само за миг, после неудържимо атакуват, та нима ще оставят своя любимец сам под дъжда от куршуми. След успешната атака никой не мисли да му се кара.
Друг път 10-годишното момче спасява останалия без партони полк като смело изскача под дъжд от куршуми, за да хване два коня със сандъци муниции. В трудните преходи той не изостава и никога не хленчи.
- И действително всеки един от войниците го е обичал и всеки един от тях е имал в джоба си по едно малко лакомство, оставено точно за синът на полка.

След две години вярна служба момчето на полка получава заповед да се оттегли и да продължи обучението си. Получава стипендия отпусната лично от цар Фердинанд. И така Никола Костов става учител и дълго преподава в родното си село Змеево.