Когато разбира за пленниците, с помощта на охридчани той успява да разсее германците, българските момчета са освободени и скрити. Когато разбира какво се е случило германският командир започва да провежда разследване. Въпреки че всички в Охрид знаят какво е станало, не се намира нито един, който да се пречупи и да каже. Вбесеният германец заплашва, че ако пленниците не му бъдат върнати, той ще унищожи града със зенитните оръдия, които кара.

Жителите на Охрид са категорични, че са готови да посрещнат смъртта си, но няма да предадат освободените вече войници. Виждайки, че не може да сломи коравият български характер германецът казва, че е съгласен пожали града, но ако за всеки изчезнал войник му бъде предоставен половин килограм злато. Тогава охридчани започват да събират всичко, което имат – пръстени, гривни, кръстчета, златни монети. За събраното се води точен списък – кой какво и колко е дал.

В крайна сметка се оказва, че два килограма злато не достигат, за да бъде изпълнено изискването. Тогава свещеникът в църквата „Свети Климент“ сваля златния кръст и повежда шествие, което предава светинята на германците. Охрид е спасен, спасени са и българските войници. Следите на златото се губят, като има различни версии къде е отишло, повечето свързани с партизаните.

С жеста си българите в Охрид показват, че ценностната им система е много по-възвишена. За съжаление, след идването на комунизма пелената на забравата е спусната и дълго време никой не говори за него.   

*В българската история има много велики личности и събития, които незаслужено забравяме, концентрирайки вниманието си върху негативизма, проблемите, антибългарската реторика и предавания, с които различни медии и телевизии ни занимават всеки ден. TNS.bg ще се опита да прекрати незаслуженото забвение, в което се намират много значими личности и събития от българската история. Рубриката се води с любезното съдействие на адв. Росен Димитров и адв. Станислав Станев от Пловдивска адвокатска колегия.

TrafficNews.bg