Евтин ли? На 14 май светът се събужда с новината, че в тази безобразно комунистическа страна е извършено първото присаждане на сърце в целия Източен блок.

Към София се стичат корифеите в кардиологията от САЩ, Германия, Франция, Испания. Горбачов засилва здравния министър Андрей Чазов да дойде и да види как се прави трансплантация. Светът е учуден как комунистическата малка България започна да присажда сърца. Като всяка слава и тази има трудова предистория.

Излязъл от България през 1967 г., Чирков се хабилитира във Франкфурт през 1972 г. Като доцент специализира през 1974-1976 г. детска кардиохирургия в Бирмингам, щата Алабама в САЩ. През 1978 г. става най-младият член на елитния европейски клуб на кардиохирурзите. Слд година става професор във Фрайбург.

При него отива Людмила Живкова: „Знам, че много българи идват в Западна Германия да ги оперирате. Елате си в България, там можете да обучите екип от лекари.“

При първото си завръщане в родината Чирков е посрещат на летището от екипа на Трета градска. На свой ред той води екип от 16 немски лекари – анестизеолози, реаниматори, хирурзи и пр. След обучението се подписва договор между правителствата на България и ФРГ за изграждане на модерната кардиология в София.

Задачата на немската бригада и Чирков е първо да научат нашите лекари на съвременна сърдечна хирургия – как се оперират каротидни артерии и аортите. Правителството осигурява апаратурата за трансплантация, която тогава струва над милион долара. За център по трансплантациите е подготвена кардиохирургическа клиника към ВМИ, т.е. бъдещата „Св. Екатерина“.

Над сто българи по това време се нуждаят от присаждане на сърца. Но никой от тях не се надява на чудо, защото трансплантации у нас няма и тези хора никой не ги е търсил. Те просто умират. Най-младият сред тях е 11-годишният Иван Сарафски от Кърджали. Момчето било в изключително тежко състояние. След прекаран вирусен миокардит сърдечният мускул не бил в състояние да изпомпва кръвта и единственият изход бил трансплантацията.

Чирков подготвя екипа как се взема и как се съхранява органът. „Донорът бе 21-годишен с констатирана мозъчна смърт, катастрофирал в Шуменско. Той е докаран в „Пирогов“, а близките се съгласяват да дарят сърцето му. Нашият екип взе сърцето от „Пирогов“. Най-важното в този случай е да има съвместимост между донор и реципиент. Иван бе определен и типизиран от имунолозите и вирусолозите да е носител на донора. Фактически самата операция е толкова проста“, спомня си проф. Чирков.

Трансплантацията трае около 4 часа, асистират двама хирурзи – покойният вече Борис Мишев, който е най-добрият ученик на Чирков по това време, и Людмил Бояджиев, който сега е в Трета градска. Малкият пациент е спасен, организмът му приема новия орган и докторите са обнадеждени, че пред Иванчо се очертава дълъг живот… Той става всеобщият любимец на доктори и пациенти. Кърджалийчето прекарва цели 8 месеца в клиниката През целия период лекарите се грижат изключително самоотвержено за него и не допускат усложнения.

Всичко минава идеално. „Бе толкова добре, че не можеха да повярват.“ Пристигат мастити лекари от Европа да се уверят. И се питат възможно ли е България, за която нищо голямо не се знае в медицината, изведнъж да прави трансплантация. Руският здравен министър Андрей Чазов признава, че такава медицина няма и в Съветския съюз, видял е подобно нещо само в Америка.

Тодор Живков е повече от доволен: „Горди сме, проф. Чирков, че България първа от целия Източен блок успя да направи сърдечна трансплантация.“ Професорът добавя: И преди Португалия и Испания. А шефът на испанските хирурзи проф. Мачедо пристига да честити успеха.

Александър Чирков не мисли за еднодневна слава и създава стройна организация за донорството. Обучен е да взема и съхранява правилно органите екип, който може да донесе донор от другия край на страната. Обучават се и анестизиолозите от цяла България с какви лекарства да поддържат функциите на организма при доказана мозъчна смърт до вземането на органа.

Иван живее близо 2 години с новото си сърце без никакви здравословни проблеми. Един ден обаче пада, като кара колело. Сърцето му спира, а наблизо няма кой да му окаже първа помощ. Трябвало е само да му се направи сърдечен масаж, щял е да живее, смятат лекари след смъртта му. Но началото е поставено.

След трансплантацията проф. Чирков прави модерна кардиологична болница. За откриването на „Св. Екатерина“ през 1988 г. идват тогавашният номер едно в света в сърдечната хирургия Дентон Кули, легендарният американски професор Майкъл Дебеки, проф. Доналд Ръсел от Англия. Познанството си с тях Чирков използва, за да бъде включена България в европейската организация за размяна на донори.

Направеното сякаш безвъзвратно трасира пътя на трансплантациите у нас – на бъбреци, сърца, бели дробове. Чирков не само е сформирал екип от можещи специалисти, но е направил и своя школа. За него най-важното е страната ни да има обучени кадри в медицината. Професорът е живял 45 години в Германия и 2 г. в САЩ. Затова и последната от най-важните задачи на Чирков е да се създаде в България лекарска камара по примера на Германия – система, която обслужва еднакво качествено и богати, и бедни. Тя трябва да осигури непрекъснатото обучение на лекарите, за да не изостават от колегите си в най-развитите страни.

Лекарите също имат стимул да се учат, защото на всеки 4 години трябва да се явяват на изпит пред камарата за нов сертификат. Съсловната организация отговаря и за качеството на болниците, сама ги категоризира, дори организира до голяма степен цялата система на здравеопазване. А Лекарският съюз да се занимава само със синдикална дейност.

Александър Чирков кани видни лекари от чужбина да изберат център и за трансплантациите у нас, и на обучението на лекарите. Те обикалят здравните заведения в цялата страна и накрая се спират на „Св. Екатерина“. За организацията и старта на обучението САЩ дават 3 милиона долара. Над 4 млн. марки е готова да дари и Западна Германия.

Демокрацията у нас, вместо да ускори процесите на промени в изцяло работещ западен капиталистически модел, е съпътствана с боричканията и партизанските страсти за власт. Стопява се и авансът, който България има в трансплантациите.

http://socbg.com/2016/01/преди-30-години-присаждаме-първото-сърц.html