През януари 1987 година бяха премахнати ограниченията във външната търговия — тези ограничения, които защитаваха от срив вътрешния пазар на СССР. Без такива ограничения вътрешният пазар на СССР не можеше да издържи и един ден — с неговите смешни цени на храните и стоките за народно потребление спрямо тези на външния пазар. И изведнъж беше разрешено на предприятия и частни лица да изнасят в чужбина хранителни продукти, суровини, електроника, енергия, продукция на химическата промишленост — с други думи: всичко!

Сякаш мощен ураган премина над огромната територия на СССР и мигновено изсмука от страната всички материални ценности. Щандовете в хранителните магазини и магазините за промишлени стоки опустяха.

ОГРАБВАНЕТО НА ЗЛАТНИЯ ЗАПАС

На 21 юли 1989 г. с новите Митнически правила бяха премахнати всички ограничения за износ от СССР на злато и скъпоценни камъни. Седемдесетгодишният труд на съветската митница беше унищожен в един миг. Златото в невероятни до тогава мащаби се изхвърляше на вътрешния пазар, а след това, закупено по вътрешните за СССР цени, се изнасяше зад океана.

„Московский комсомолец“ описа търговията със скъпоценности в онези дни по следния начин:

„Ярка картина на възбуда, бушуваща стихия, многократно надвишаване на нормите за продажба на бижутерски изделия за сметка на Държавната съкровищница… Щурм на бижутерските магазини, Държавната съкровищница е бомбардирана с писма, настояващи за нови доставки на злато и скъпоценни камъни …“

Вестник „Известия“ тогава настояваше в борбата с опашките за злато и диаманти „да се използва такъв мощен ресурс, какъвто е Държавния златен резерв“. Вестник „Съветска култура“ призова изобщо да се премахне една такава бариера на пътя на износа на златото, каквато е митницата.

След известно време Г. Явлински разтревожи пресата с изявлението си за изчезването на златния резерв. Но много бързо утихна.

И колкото по-нататък – толкова повече!

През същата година от частни лица зад граница бяха изнесени 500 000 цветни телевизора и 200 000 перални машини. Едно чуждестранно семейство само през 1988 г. е изнесло: 392 хладилника, 72 перални машини и 142 климатика. А служителите на само една от стотиците хиляди чуждестранни организации – 1400 ютии, 138 шевни машини, 174 вентилатора, 3500 сапуна и 242 кг прах за пране — същите тези, които по настояване на народните депутати бяха закупени с валута уж за съветските хора. Това са данни, които по онова време са се промъкнали случайно в пресата.

Само през една от хилядите митници на СССР частни лица са изнесли само през 1989 г. дефицитни стоки с тегло над 2 милиона тона.

Без остатък беше изнесена продукцията на Красноярския комбинат за памучни изделия: един хубав чаршаф в онези времена струваше 5 рубли, а плик за одеяло — 8 рубли. Износът на тъкани зад граница нарасна с повече от 3 пъти. А памучните тъкани — почти 4 пъти, ленените — 7 пъти. Това са данни само за държавния износ. Но частният износ значително надвишаваше държавния! При това, беше невъзможно да се установи точния размер на износа — пак „Известия“ тогава написаха:

„Нашата държава е една от малкото в света, в която не се води митническа статистика“.

Какво е „чудото на Балцерович“, за което говорят различни „експерти“?

Американските експерти предложиха на Балцерович – (организатор и идеен вдъхновител на полските икономически реформи) да изостави производството в Полша и нормалната търговия, и изключително да поощрява дребната разносна търговия. Т.е. да се декласира трудовото население на Полша и то да бъде превърнато в „народ от спекуланти“.

Във Франция, откъдето беше закупена, пастата за зъби струваше 15 франка. В СССР тя се продаваше по 1 рубла. Разбира се, цялата тази паста за 60 милиона долара в един миг се оказа отново зад граница. В Полша я изпращаха в пратки от по 500 туби, но количеството на тези пратки — директно във фабричната френска опаковка (!) и без никакви ограничения. Тези опаковки се извозваха с пълни автомобилни багажници; с цели влакови купета; с контейнери на корабните палуби!

Френските парфюми се извозваха в сандъци — 40 рубли за флакон от тази страна на границата — и 80-100 долара от другата страна. След това през Полша ги прехвърляха в Германия и по-нататък — но вече по европейски цени.

Влачеха всичко и както мравките оставят само голия скелет от мощното тяло на лъва, така и тези „пирани на Балцерович“ оставиха на съветските хора само празни щандове. Няма нито един предмет за потребление — (от хранителни продукти … до техниката), които да не се изнасяха.

Ние трябваше тогава да се замислим: къде отиват стоките и продуктите? Нали промишлеността продължаваше да работи в тези години още на пълна мощност.

„Ленинградска правда“, 1992 г.:

„В СССР към 1990-91г. ежегодно се произвеждаха по 38 метра платове на човек. От тях 75% от световното производство на ленени тъкани, 16% — вълнени, памучни — 13% и копринени — 12%. Само официалният износ (т.е. на държавата и представителствата) възлиза на 50% от ленените и 42% от вълнените платове“.

Но в тези данни не е включен износа на отделните частни лица. А те, като скакалци, изнасяха всичко, което успееха да откъснат!

СССР произвеждаше 21,4 % от световното производство на краве масло (населението на СССР се равняваше на 4,88% от населението на света). Производството на масло непрекъснато се увеличаваше, но в резултат на неговия износ бяха въведени купони. На един жител на СССР се падаше 26% повече краве масло, отколкото на един гражданин на Великобритания. Но въпреки това в СССР в магазините нямаше масло, а във Великобритания можеше да се купи без проблем. Не е ли странно?

Статистиката отчиташе потреблението вътре в СССР на всичкото това масло и месо, което се изпращаше в складовете на търговската мрежа. При продажбата на масло и месо никой не изискваше паспорти, и всичките количества, купени в СССР, но изнесени извън неговите граници, се отчитаха като нарастване на благосъстоянието на съветския народ. А всъщност много тонове масло и месо, предназначени за търговията, заминаваха направо от складовете, заобикаляйки магазините, и се извозваха извън страната — с контейнери по море, с влакове и автотранспорт по сушата и със самолети по въздуха.

А статистиката отчиташе, че всичко това е изял ненаситният съветски народ.

В края на 80-те — началото на 90-те години всичко изчезна!

Чорапи и хладилници, мебели и ютии, телевизори и чинии, бельо и перални машини! Колбаси и риба, захар и зърнени храни — всичко беше изядено от налетелите скакалци! Алуминиеви съдове, чаши и лъжици се изнасяха като евтина и най-ценна суровина, вече преминала най-енергоемкия и замърсяващ етап на обработка.

Бръмбарите-износители проядоха някога мощния кораб на съветската икономика и го превърнаха в купчина стърготини!

И в 1991 година той рухна!

Източник: infobalkani, odintsovo.info