Първите Трудово-възпитателни училища се появяват през 1952-1953 г. Едни от най-рано създадените са тези в Ракитово и Завет. ТВУ-то в Стара Загора е открито през 1955 година.
През 60-те години на ХХ век се наблюдава бум на ТВУ-та. По онова време вече има 27-28 интерната с около 5000 настанени в тях деца.
През 70-те започва процес по редуциране броя на ТВУ-тата.
През 1981 г. броят на училищата вече е сведен до 16.
В момента бройката е свита до краен размер. Има 7 ВУИ (възпитателни училища-интернати, наследници на ТВУ) в страната. В тях са настанени под 500 деца.

 Бившият директор на някогашното ТВУ днес отговаря:

Каква е разликата между ТВУ и сегашните ВУИ?
- Може би в това, че в ТВУ-тата режимът беше по-стегнат. Беше осигурено време на децата за всичко. Занимания по интереси, лично време, време за трудови дейности, които впоследствие някои хора съвсем популистки се опитаха да отменят. Макар че възпитанието в труд е най-важното нещо, което създава младите хора като такива, и сега повече от всякога е необходимо да ги учим на това. Сега режимът е малко по-свободен, в някои моменти дори – по-неорганизиран, и заниманията по интереси са по-малко, отколкото бяха навремето. Разлика има и в контингента – навремето изключително малко бяха децата от малцинствени групи. Също така – в старите ТВУ-та се обръщаше особено внимание на работата на педагозите с учениците. Тогава опитът се извличаше на принципа на пробата и грешката, защото в университетите педагогика не се преподаваше. Затова и традициите играеха толкова голяма роля. Мисля, че много от добрите традиции се съсипаха под общия знаменател на това, че е старо, че е комунистическо, а всъщност това беше грешка.

Трудно ли е да се работи с такива деца?
- О, не. Не е по-трудно да работиш с тези, отколкото с другите деца. В определен смисъл дори е по-благодатно, защото децата са при нас през всичките 24 часа на денонощието. Самата аз се пенсионирах в Техникума по туризъм като педагогически съветник и имах възможността да сравня децата. Ами нашите си бяха по-добри. По-трудолюбиви, с повече чувство за отговорност, с повече уважение към околните
 

С какви провинения бяха момичетата преди 89-а?
- Със същите, с каквито са и сега. Проституиране, бягства от къщи, от училище, арогантно поведение… Но ние винаги сме гледали на тези техни нарушения като на поведение, провокирано от възрастните.

Как се отнасяте към факта, че държавата не отпуска достатъчно средства за възпитателните училища?
- Като към престъпление. Определено. Може би защото съм от по-старо поколение, трудно възприех идеята на спонсорството. Според мен за държавните училища държавата трябва да полага грижи. Директорът не е просяк и никой бизнесмен не е длъжен да спонсорира. А и да реши да даде пари, те могат да отидат за различни неща – за културни мероприятия, за спортна дейност и пр. Но в едно държавно училище да се хранят децата от спонсори – това е просто смехотворно. Аз бях казала, че не мога да ходя да прося от врата на врата за храна и че щом държавата е създала такива училища, ще полага необходимите грижи за тях. Като не може, да измисли друга форма. Но така да вегетират и да чакат на някого – не. Помня, че когато закриха едно от училищата, отидохме да приберем продуктите от техния стол, които бяха от дарения. Беше нещо унизително. Пакетите с макарони бяха проядени от мишки, тези с ориз и фиде бяха с изтекъл срок на годност… Мисля, че е крайно време държавата да се вземе в ръце и да започне да се грижи адекватно за тези училища.
 

Навремето имаше ли достатъчно пари?
- Разбира се, държавата ни изживява много тежки години и на цялото ни безпаричие тези училища не могат да бъдат оазиси, но преди 89-а параграфът „храна“ не се пипаше. За друго можеше и да няма пари, но храната беше осигурена. И трябва да кажа, че ги хранехме пълноценно децата. За спорт и за културни дейности пари също имаше.

http://socbg.com/2015/07/един-ден-в-едно-тву-1988.html