2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 952 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 12.06.2015 21:24
Когато някой нацист бъде запитан защо се прекланя пред ген.Луков, той винаги ще започне отговора си с легендата за спасението на Кюстендил през 1918 г. Тогава този своеобразен Крали Марко на 20 век, с помощта на няколко овчаря уж успял да спре цялата сръбска армия, нанасяйки й тежки поражения... Всеки човек с повече от една мозъчна клетка в главата би се изсмял на подобна щуротия, звучаща като виц на Къци Вапцаров. Ясно е, че ако имаше такива свръх-хора в своите редици, Българската армия нямаше да загуби войната. Но да приемем за момент, че този анекдот е истина – защо тогава нацистите не честват подвига на Луков в Кюстендил, защо не честват датата, на която той уж е спасил Кюстендил, а честват датата на неговата смърт? И още – защо честват именно този „герой от войните”, при положение, че има още ред заслужили български военни (друг е въпросът дали е заслуга пред народа, да служиш вярно на царя) като Владимир Вазов, Стефан Тошев и др.? Ясно е защо. Защото нацистите ги е срам и ги е страх открито да заявят, че честват Луков не заради неговите мними подвизи през войните, а заради неговата обвързаност с хитлеристка Германия, заради неговите претенции да стане български гаулайтер, още по-ортодоксален (в сравнение с кликата на Борис-Филов) проводник на хитлеризма в България.
Във връзка с това е важно да се отбележи още един, колкото срамен, толкова и многозначителен факт от биографията на ген.Луков – относно краткото му участие в ръководството на Съюза на българските национални легиони (СБНЛ). За разлика от широко разпространените твърдения, че Луков е играл водеща роля в изграждането и дори в създаването на тази фашистка организация, фактите говорят друго – до края на 1941 г. той е бил един „генерал без армия” (и в прекия, и в преносния смисъл), чиято единствена значимост е била силната му обвързаност с хитлеристка Германия (спорно е дали тази обвързаност идва от идеални подбуди – много по-вероятно е Луков да е бил спечелен за „каузата на Третия Райх” по линията на комисионните, които е прибирал от германските военни компании по времето, когато е бил военен министър и е отговарял за превъоръжаването на Българската армия (http://actionredbg.blogspot.com/2012/01/blog-post_20.html).
Битието определя съзнанието. В случая на ген.Луков – банковата му сметка в Холандия). Та, в началото на 1942 г., след разгрома при Москва, немците осъзнават, че войната срещу СССР съвсем няма да е толкова лесна и че ще са им нужни много повече човешки и материални ресурси, включително и от съюзниците, включително и от България. Известно е, че цар Борис, имайки предвид силните русофилски настроения сред българския народ и страхувайки се от повторение на Войнишкото въстание от 1918 г. (когато Кобургската династия преживява дни на неописуем ужас пред угрозата от настъпващите към София разбунтували се хиляди български войници), всячески е отклонявал желанието на Берлин да изпрати български войски на Източния фронт. Нужен е бил някой по-верен слуга на Райха. За такъв е определен ген.Луков, който е бил готов и майка си да продаде, само и само да угоди на фрицовете. Хитлеристите започват систематично да го налагат като свой довереник в България. По тяхно настояване (и по-конкретно на германския посланик в България Бекерле) Луков е включен (не избран, а именно включен) в ръководството на СБНЛ. Спуснат отгоре, ген.Луков така и не успява да се наложи като истински лидер на СБНЛ – участниците в тази организация все пак в мнозинството си са били в нея по-скоро от идеални подбуди и очевидно не им се е нравело да ги ръководи марионетка, пък била тя и спусната от Берлин. Затова и целият проект с Луков твърде скоро се проваля. Той си остава генерал без армия. Но в лицето на Антифашистката съпротива ген.Луков все още е главна заплаха за едно още по-широко и гибелно въвличане на България във Втората световна война. Смъртната му присъда е изпълнена на 13.ІІ.1943 г. от Виолета Якова и Иван Бураджиев. Впоследствие, през 1945 г. Дванадесети върховен състав на Народния съд официално го осъжда като хитлеристки агент и му конфискува цялото имущество. Така, благодарение на патриотите от самоотвержената Антифашистка съпротива и на Народния съд България е спасена от нова национална катастрофа (каквато е щяла да бъде неминуема в случай на едно изпращане на български войски срещу СССР).
За жалост, в новите „демократични” реалности, се намериха къде-къде по-умели проводници на имперските интереси на новия претендент за световно господство – САЩ. На такива съвременни луковци като Костов-Н.Михайлова, Симеон-Паси, Станишев-Калфин, Борисов-Н.Младенов дължим позорното съучастие на страната ни в американските агресии срещу Югославия, Афганистан, Ирак и Либия (а занапред вероятно и срещу Сирия и Иран). И днес въпросът на въпросите е – ще се намери ли кой да спре новите луковци преди окончателно да са загробили нашата Родина?
Учтиви идилци от Дон в Париж
РУСОФИЛИТЕ ТРЯБВА ДА ГО ПРЕГЛЪТНАТ – ТЕХ...