Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.02.2015 11:02 - Списаревски и Луков – Родолюбецът и чуждопоклонникът
Автор: varg1 Категория: История   
Прочетен: 1819 Коментари: 6 Гласове:
3

Последна промяна: 01.02.2015 11:03

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Неонацистите се прекланят пред тях, защото уж и двамата са загинали като герои, като български родолюбци, отстояващи българските национални интереси и защитаващи монархо-фашистката власт. Но за тези, които са се занимавали по-обстойно с биографиите на Списаревски и Луков, няма как да не направи впечатление огромната разлика между тях, между техните възгледи, между техните действия…

image

 

Нека вземем няколко характерни примера от техния живот, от които човек може да си направи изводи за това каква е разликата между родолюбеца и чуждопоклонника, между българския патриот и хитлеристкия агент.

Възпитан от дядо си, Д.Списаревски от малък се запознава с българската история и ясно осъзнава кой има най-голям принос за освобождението ни от османско иго – руският народ. Негов любим герой е подполковник Калитин – спасителят на Самарското знаме от турците при Стара Загора. Затова, когато го питат защо иска да учи в руско училище, Списаревски отговаря:   „Защото дядо ми е учил някога в Русия и защото подполковник Калитин е загинал за България”.  Същевременно, ген.Луков се прекланя пред цар Фердинанд – един от хората с най-големи заслуги за националните катастрофи, преживени от българския народ през 20 век, донесли ни неизмерими страдания и мъки. Затова говори неговото писмо от 1932 г. до Фердинанд: image Vasche Velitschestvo
Ofizerite ot 27 vipusk prazdnuvaiky 25 godischninata ot proisvodstvoto im si spomnjat sas tschuvstvo na dalboca priznatelnost y predannost za Tzara-Otez ot Kogoto imacha visocata tschest da polutschat litschno parvia cadetsky y parvia ofizersky tchin.

 

Za savipusknizite

                                                           Polcovnic Lucov.

  Забележете само по какъв начин е написано писмото – на така омразната за всеки български родолюбец „шльокавица” – израз на преклонение пред Запада и на неуважение на българската национална култура, традиции и ценности. В книгата за Списаревски  (Л.Овчаров – „Списаревски. Повест за живата торпила”, изд. 1998 г., гр.София) се отбелязва, че „особено непримирим е Списаревски срещу безродниците и слабите духом които гънат гърбовете си в чуждопоклонство. Срещу тях трудно сдържа гнева си. Ръцете го засърбяват. Свива юмрук.” Известен е случаят от честването на един 24 май – Денят на светите братя Кирил и Методий, на славянската писменост и култура – в него събралите се летци празнично се веселят в градския Военен клуб в Плевен заедно с току-що завършилите зрелостници. И докато летците пеят български военни маршове и „Хубава си моя горо”, наперените младежи демонстрират нископоклонството си пред Хитлерова Германия, пеейки немски маршове. Списаревски зашлевява един от тях, а останалите млади хитлеристчета се разпръскват яко дим…    Списаревски никога не прави ниски поклони и пред представителите на „Хилядолетния райх” – известен е случаят, когато в школата във Вернойхен (Германия) набил един немски летец-капитан, който обидил България и нейните летци, наричайки ги „балкански туземци”.   Известно е също така (нещо, което няма никак да се хареса на неонацистите), че Списаревски приема с гняв и ярост новината за подготвяното депортиране на българските евреи: „С войната столичните защитници свързват всичко. С нея свързват и смъртта на знаменитото кученце Чочо, което моторизирана немска колона прегазва на шосето София-Сливница. Някой ще каже – кучешка смърт… За Спаич (така са казвали на Списаревски) и другарите му техният талисман загива от същата машина на войната, дето прегазва и засява с безброй човешки жертви Европа. С нея свързват и арестуването на млада еврейка, която повишеният в поручик Списаревски с пагона и с мъжката си сила измъква насред София от ръцете на двама полицаи. В нейно лице той вижда съученичката си Клара Каин, дъщеря на унгарски евреи към австрийската търговска параходна агенция в Лом. С тънки широки устни; с изтеглени големи бадемови очи; с черна коса и като че винаги с учудени вежди… В столицата вече се заговорва за депортиране на българските евреи към фашистките концлагери на смъртта. Убеден в правото си на техен защитник, въздушният ас изповядва без страх:

              – Аз пръв ще хвърля бомба отгоре и няма да позволя да бъдат екстрадирани евреите по Дунава!   В тази закана се побира цялата му физическа и духовна сила, проумял сякаш думите на Макиавели: „За да изплашиш вълците, трябва да си лъв!” А по земята и в небето вълчи глутници – колкото щеш. От хищни по-хищни. Зверове в човешки образи, едни прегракнали от рев „Разделяй и владей”, други плъпнали подире им да разпределят света и наложат „нов ред на земята”. Същевременно, известен е подчертано анти-еврейският характер на оглавявания от Луков Съюз на българските национални легиони (СБНЛ)… image     Списаревски гледа с нескрита омраза и презрение към богаташите и обслужващите ги български министри, които въвличат България в унищожителна война на страната на Германия: „Във въздуха и на земята той е по своему различен от другите летци. По своему непредвидим и неподражаем. Своеволен и дързък. Неподвластен на когото и да било. Дори и пред министъра на войната. Пристига министърът на войната генерал Даскалов със свита министри, военни, с милионера Багаров. Дръпва една реч пред летците, за да каже:
            – Войната все повече се разраства и ожесточава. Тя може да потропа и на нашата врата, затова бъдете готови да поразявате самолетите на противника, дори ако трябва да се блъскате в тях!…
            Десният фланг се размърдва. Привел рамо до рамото на Виктор Павлов, уж на ухота му шепне Спаич, ала тъй, че и други да чуят:
            – За кого че се блъскам, за милионера Багаров ли?
            Всички знаят чия е вилата с най-голямата винена изба в близкото селище Баня. За богаташа министър Багаров ли да се блъскат? Репликата на Спаич от уста на уста стига чак до левия фланг, не чута от когото трябва. След патетичния призив на военния министър, големците запрашват към Карловските бани, към вилата на милионера с най-дълбоките винарски изби.
            „На война като на война” – иронично подметва подире им Спаич, както преди година подир приземилия се фон Папен на летище Божурище с „пробойни” по самолета. Иронията му не е в кого, а за кого аджеба трябва да се блъскат българските изтребители.”

 

 

А не е ли като Багаров и ген.Луков, за когото се знае, че е спечелил като военен министър (1935-1938 г.) доста добри пари от сделки с оръжие от Германия за България?
          
Списаревски решително не одобрявал войната, започната от Германия срещу СССР и категорично заявява, че по никакъв начин няма да участва в нея: „Готов съм – казва той пред колегите си – да воювам с всички, които посмеят да нападнат България. С руснаците няма да воювам, защото сме братя по кръв”. А друг път коментира: „Ще види Хитлер дали славянският колос е с глинени крака! Жалко е, че нашите тъпи управници не виждат истината и водят България към страшна катастрофа”.

Не по-малко ярост предизвиква у Списаревски обявената от филовци „символична война” на САЩ и Англия: „Тъкмо са насядали да вечерят и репродукторът в казиното пропуква. След минута с повелителен тон отеква гласът на министър-председателя Богдан Филов, който прочита прокламацията до българския народ, от чието име правителството два дни по-късно скъсва дипломатическите си отношения с Америка и Англия… Сякаш сух залък засяда в гърлата им. Списаревски не се сдържа и крясва:
- Това е срам за България!
Най-старшият, за да не изпати от началството, ако не отреагира, уж го смъмря:
- Бъди спокоен, Списаревски. Това е символична война, освен туй американците са далече от нас!
- Добре, господин капитан, „символична война” – с присмехулна нотка в гласа си повтаря двете думи Спаич. – Но ако американците дойдат близо до нас, тогава Филов и министрите, и вие – летците канцеларисти – ке се криете в мазетата, а ние с остарелите „Доган”-и и с „Месершмит”-ите ще трябва да се бием с техните крепости!…” – за Списаревски е повече от ясно, че българските хитлеристи тласкат България към нова национална катастрофа. Особено активен в това отношение е ген. Луков, който е ратувал за изпращане на български войски на Източния фронт, срещу СССР. Заради което е и разстрелян от Антифашистката съпротива. Убит е като куче от Виолета Якова – неонацистите няма как да не мразят това име, защото тя олицетворява всичко което те ненавиждат – Виолета Якова е едновременно комунистка, еврейка и жена, т.е. най-лошата (от тяхна гледна точка) възможна комбинация.

Съвсем друга е съдбата на Димитър Списаревски. На 20 декември 1943 г. армада американски бомбардировачи „летящи крепости” Б-24 Либърейтър („Освободител”), охранявани от 50 изтребители, се насочва да бомбардира за пореден път София. Димитър Списаревски е един от изтребителите на бойно дежурство на летище Божурище с Месершмит Ме-109G-2, които трябва да пресрещнат англо-американците преди да достигнат града. Това е първият му боен полет, за който той се готви отдавна.

Според бойния дневник на 3/6 изтребителен орляк, в който лети Списаревски, битката протича по следния начин: Либърейтърите летят към София в клинов строй по тройки, ешелонирани в тилна колона, краят на която се губи до хоризонта. Българите формират насрещен боен ред, ешелонирани поятно, по четворки в тилна колона. Летят срещу противниковите самолети на 6000 метра височина. Българският орляк 3/6 има задачата да завърже бой с противниковите изтребители, двутелите П-38 Лайтнинг, а в това време другият орляк – 2/6, да удари бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън София.

Самолетът на Списаревски не успява да стартира, затова той излита с резервна машина, със закъснение след другите. Когато достига до бомбардировачите, въздушният бой вече е започнал. С безумно смела маневра, той сваля един бомбардировач. Списаревски се измъква от два американски изтребителя, насочва се към група от 16 Либърейтъра, но в борбата си с охраняващите го британски изтребители свършва патроните на бордовата картечница. Тогава, без колебание, той се блъска във водаческата машина. Бомбардировачът е разцепен във въздуха, спасява се само опашният стрелец, който е изхвърлен заедно с картечниците от ударната вълна. Самолетът на Списаревски пада на височините над село Пасарел, Софийско. Тялото му е открито сред отломките. От другата страна на селото пада поразеният бомбардировач. Врагът е принуден да се оттегли и да хвърли бомбите си в полето. Има различни свидетелства за тарана, но единствен реален очевидец е пилотът на американски изтребител, който малко след това също е свален и пленен.

Така Списаревски загива за своя обичан български народ. Не за Хитлер, не за Филов, а за Него – потиснатия и тероризиран, изстрадал и измъчен народ.

 

Лейтенант Едуард Тинкър, участник във въздушния бой на 20 декември 1943 година, заявява: „Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията”.

Димитър Списаревски, първата жива българска торпила, е произведен посмъртно в чин капитан. Погребан е в Централните софийски гробища, Алеята на летците. За свалянето на един четиримоторен бомбардировач на летеца са признати три въздушни победи.

Подофицер Робърт Хенри Ренър, единственият оцелял от екипажа на сваления с таран бомбардировач по-късно моли да се види с майката на Списаревски, за да й предаде своите медали и ордени в знак на дълбоко уважение пред подвига на нейния син.

Подвигът на Списаревски е признат и от съветския военен комендант на София. Веднага след 9.ІХ.1944 г. някои непроумели истинската героична същност на стореното от Списаревски, побързват да сложат неговото семейство в списъка с неблагонадеждните софиянци, които трябва да бъдат изселени от столицата:

„Почему так? – почудва се руснакът. ­­– Он не враг, он погиб для Родины! Он ваш герой!”(Защо така? Той не е враг, той е загинал за Родината! Той е ваш герой!) – назидателно изрича и задрасква името на бащата на Списаревски от списъка с нарочените за неблагонадеждни.

Ето каква е разликата между Списаревски и Луков. Списаревски – родолюбецът, презиращ чуждопоклонничеството, богаташите и техните министри, уважаващ руския народ и заслугите му за свободата на България, защитаващ българските евреи от анти-еврейското законодателство и жертвал се за мирните български граждани, подложени на англо-американски терористични бомбардировки (спрени между другото с личната намеса на Георги Димитров и Сталин). И, от друга страна – Луков – хитлерист, чуждопоклонник, прекланящ се пред царе и фюрери, корумпиран, мразещ българския народ (и мразен от българския народ), мразещ евреите, готов да изпрати български войски да воюват срещу своите руски славянски братя, разстрелян като куче пред дома си.

 

Ето такава е разликата между родолюбецът и чуждопоклонникът. Между българския патриот и хитлериста.

 

Вие избирате какви да бъдете – като Списаревски или като Луков.

      Автор: Живко Вълчев

 




Гласувай:
3
0



Спечели и ти от своя блог!
1. germantiger - Корекция
01.02.2015 12:13
СВписаревски не е пребил никой в германската база, но винаги съм ти писал младежо:

КАТО НЕ ЗНАЕШ НЕЩО - ПИТАЙ - НЕ Е СРАМНО!

Списаревски не бие никого - лампите са изгасени, става бой, после идва комендатна и правят опис на потрошеното имущество. Никъде и никой не е "фиксиран" като бит, също и не влиза в болница.

Нещо повече - Списаревски има разпра с македонче - сам се появява с разкъсано ухо и това засвидетелствано от българин близък до Списаревски, но вече в България.

Списаревски е патриот, истински войн и заедно с това неблагодарник. Получава подготовката си от германци, в Германия и дори временно във Франция, ползва германска техника, но се чувства славянин - нищо против.

ЩЕ ПОПУЛЯРИЗИРАМ ПОСТИНГА ТИ В НЯКОЛКО ГРУПИ КЪМ ВИБОКС7, нек аистината за Списаревски се знае - подвига му за България и славянския му избор също.
цитирай
2. varg1 - Както
01.02.2015 12:19
виждам статията не е подписана от мен.
цитирай
3. germantiger - ...
01.02.2015 16:42
Благодаря, че си допуснал коментара ми и да, автора не си ти.

Автора Вълчев е невеж или мерзавец (с русизъм), защо ?

Защото поради незнание или манипулация е пропуснал героизма на Луков срещу сърбите - сам с овчари, както твърди мълвата и с една батарея срещу настъпващите сърби - този подвиг дори е повече от стореното от Списаревски (светла им памет и на двамата).

Автора също така НЕ споменава, че същите тези Сталин и Димитров, заедно с Тито откъснаха завинаги от България - Македония, вършейки едно от най-големите престъпления в българската история.
цитирай
4. germantiger - ...
01.02.2015 20:39
Според конкретиката в постинга НЕ Луков, а Списаревски е чуждопоклонник!

Русия, руския народ, руско училище, братя славяни итн - думи и избори на Списаревски

Никъде не прочетох за германския народ, арийска общност и побратимяване с германското оръжие от Луков - факт.

За Списаревски

за хубавец - хубав е
за националист - такъв е
за жертвоготовен и самоотвержен - да
за арогантен петльо - и такъв е
за ас - не е ас, победите му са нищожни като постижение
за чуждопоклонник - явно е
за подвига му - подвиг е и то голям
цитирай
5. bezistena - Невероятно,но факт! Щом е факт,значи е истина!
02.02.2015 02:19
Гледай сега приятел продължението на историята,описана в

http://www.litclub.bg/library/nbpr/kazarov/tainiat.html

ТАЙНИЯТ ЖИВОТ НА ПОРУЧИК СПИСАРЕВСКИ
документален разказ от Емил Кацаров

На 10 юни 1955 година, в долнопробния бардак "Лунните момичета",близо до Монмартър в Париж, влиза млад мъж, добре облечен, на вид не повече от 25-годишен. Представя се за български емигрант и изпраща визитната си картичка на съдържателя на заведението, в случая, бившия капитан Крум Юрумов,близък приятел и боен другар на пор.Списаревски. Двамата се срещат за кратко в една от задните стаички, предназначена за персонала. Крум Юрумов е смаян, дори потресен. Другият го моли настоятелно за малък заем. И двамата знаят, че това, което се случва в момента е невъзможно:посетителят–Списаревски, от близо 12 години не е сред живите; вторият отдавна не е капитан Крум Юрумов, а мистър Вилайн, когото малцина познават отблизо.
Срещата приключва неочаквано. Когато все пак Юрумов се опомня, гостът е вече на две преки от въпросното заведение. Навън вали проливен дъжд. Непознатият си поръчва такси и изчезва в нощната какафония на Париж. Дълго след това капитан Юрумов издирва бойния си другар, но безуспешно. Накрая се примирява. До последната си изповед на смъртното си ложе, 30 години по-късно, запазва в тайна случилото се...

Невероятно,но гледай по–нататък какво става!

Поручик Димитър Списаревски е имал сестра, която в деня на неговата кончина е 17-годишна гимназистка. През 1947 година тя се задомява и ражда син. Съпругът й, млад инженер, се ползва с благосколонността на комунистическите власти, тъй като в квартирата му през време на Съпротивата е имало явка на нелегални, преследвани от царската полиция. Синът на Аноанета Списаревска (племеник на поручик Списаревски) следва стъпките на баща си - през 1971 завършва хидро-инженерство в Москва и три години след това е изпратен като млад специалист в братски Египет да помага при строежа на колосалния язовир Ел-Насър.
цитирай
6. bezistena - Невероятно,но факт!Щом е факт,е истина!
02.02.2015 02:21
Георги Списаревски прекарва почти 4 години в делтата на Нил. Той не познава вуйчо си. Виждал го е на снимка в униформа от военно-въздушните сили на Негово Величество. В семейството му личността на героичния роднина е табу по разбираеми причини. Съпруът на Аноанета заема висок партиен пост, а по онова време комунистите не си падат по поручици, извършили тарани срещу англо-американски самолети. Въпреки това, Георги Списаревски научава от майка си за съдбата на вуйчото.
На 2 ноември 1975 година младият български инженер посещава през една от кратките си отпуски Кайро. На шумно тържище, сред навалица от чалми и арабски търговци, Георги Списаревски се среща очи в очи с млад, 25-годишен европеец, облечен в сини дънки и бяла копринена риза. Непознатият го заговаря на перфектен английски. Подхвърлят се обичайните баналности - какво ли могат да си кажат двама непознати на едно тържище в Кайро... Изведнъж българският инженер осъзнава, че е виждал някъде това лице, овлът на устата, огромните черни очи, закачливата усмивка. Неочаквано непознатият го придърпва към себе си и на кристално чист български език прошепва: "Поздрави майка си, ще се видим някога отново, синко..." Георги е втрещен, не знае какво да мисли, в съзнанието му е изплувала старата черно-бяла снимка, на която поручик Списаревски усмихнато се вглежда някъде отвъд.
Непознатият младеж се обръща и изчезва в навалицата. От мига на тяхната среща са изминали не повече от 2 минути...

+++++++
+++++++
+++++++
Авторът продължава:

"И за двамата свидетели неочакваната среща е била възприемана на границата на халюцинацията и обективната реалност.Разбира се,бихме могли да помечтаем:

1.Например, въпросният герой е успял като в сюжет на холивудски филм да оцелее след удара с английския бомбардировач, укрива се успешно и по необясними лични причини напуска под друга самоличност страната, за да се появяви години по-късно изневиделица в живота на свои познати и роднини, и да всява сред тях сюрреалистичен потрес и учудване. Как е останал завинаги на 22-25 години си остава загадка... В този случай очевидно Холивуд не върши работа.

2. Другото обяснение е малко по-сложно и може би още по-неправдоподобно. Ако приемем, че "животът е сън", един от многото сънища, сънувани от всички нас, докато съществуваме паралено на друго място с подобни на тукашните параметри на реалността, и ако случващото се в настоящото време и пространство е просто сложен символ и отглас на желанията, страховете и копнежите ни от онзи истинския, будуващия свят, то вероятно поручик Списаревски никога не е загивал. Но по някакъв съновидеен и необясним начин астралното тяло на другия Списаревски, сънуващия, е напуснало физическото1 и той се е чувствал задължен да се връща в сънуваната реалност и да търси начини да утеши близките си (които също са сън). Така неусетно се е появявял като реален човек, без история и възраст, за да им покаже, че има и друга реалност.

3.Третото обяснение е в сферата на парапсихологията. Поручик Списараевски наистина е загинал и се е появил като приведение, за да успокои близките си, че има живот след смъртта и да им напомни за себе си. Твърде вероятно е, обаче, и да не загинал, а по някакъв необясним начин да се е превърнал в безсмъртен, който изпълнява тайна мисия на тази планета...
Възможностите остават отворени"–завършва авторът,а ние продължаваме с т.4:

4.Всеки генетичен потомък на Бог Исус и Мария Магдалена при извършване на саможертвен акт в закрила и спасяване на невинни жертви,и най–вече за спасяване на Свещения Божи народ–Българският,преминава веднага и автоматично в категорията и състава на реалните и действителни Божии висши служители,наречени Светии,които изпълняват посреднически мисии и функции между хората и Небесния свят и са надзорните,закрилниците и коректорите на човешките съдби,които са постоянно край нас,временно за сега невидими за нашите осезания.
Който Българин и християнин,колкото и на каквото и ниво на посветеност да е,щом е палил поне една свещичка в Божия храм или къде да е с обръщение къв Бог Исус и Богородица и Светиите,ще разбере за какво става въпрос!
Димитър Списаревски е от тази безсмъртна вечно жива категория на Светците и той скоро отнова ще демонстрира това по най–категоричен и безапелационен начин,което документира и с разсекретените си документи:

ДИМИТЪР СПИСАРЕВСКИ=Син на Богиня Диана Матара и Исус Барка–
генетичен потомък на Богиня Диана Матара,Богородица и Исус Българина

Свети Димитър Списаревски!
Действащ закрилник и помощник на Българите!
При важна жизненоважна нужда,потърсете го по горните позивни!

цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: varg1
Категория: Лични дневници
Прочетен: 14770844
Постинги: 16974
Коментари: 9214
Гласове: 68149
Архив
Календар
«  Септември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930