Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.05.2014 03:07 - - Характер и особености на българското средновековно общество XIII - XIV в.
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 15966 Коментари: 10 Гласове:
11

Последна промяна: 15.11.2014 20:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


image

Цар Калоян. От музея на Второто българско царство във Велико Търново.     
По това време в България навлизат заимствани посредством източното християнство, византийски правила и длъжности. Особено след смъртта на цар Коломан( 1241 - 1246 г), който е под регентството на царския роднина патриарх Йоаким I. Същият почива през януари 2046 г., след смъртта му през същата година е отровен малолетния цар...
След това вече имаме една смесена система, където славянският и византийски елемент вземат надмощие над българския. Тогава се заражда тази двойственост, условност и формализъм в българското общество, която по време на турското владичество става традиционна.
Макар, че стоковото производство се увеличава и се развиват стоково-паричните отношения, имаме подем на книжовността и изкуствата, феодалната разпокъсаност и династичните междуособици вземат невиждани дотогава размери.

Това и предопределя гибелта на средновековна България - болярските и деспотски платени войници и царските охранители не са в състояние да поемат ролята на многобройната и организирана на друг принцип войска на Първото българско царство...!
Точно войската на османците през 14-15 век напомня тази предишна българска военна организация - военната аристокрация(спахиите ), многобройното народно опълчение и царските(султанските) полкове.
Затова и до днес и най-богатите страни, като САЩ например, освен добре платената си многобройна професионална армия(в един момент тя може да намалее критично...) водят и военно обучение на цивилното мъжко и женско население. Организирано в т.нар. "Национална гвардия". В Русия също преминаха на смесения принцип - освен наборната, въведоха и професионална армия..

 

image

Средновековната църква "Св. Димитър Солунски" в Търново. Там са открити при разкопки(1906 г.) два скелета с близо двуметров ръст, за които се смята, че може да са на Петър и Асен. В район ана църквата е открит трети гроб, също с едър скелет, при който е бил и известния Калоянов пръстен.
   image

    Калояновият пръстен предизвиква един от най-разгорещените спорове в българската историческа наука. Някои учени твърдят, че той принадлежал на неизвестен търновски велможа, живял през първата половина на XIII в. Те подкрепят тезата си с факта, че самата църква, при която е разкопан гробът, е строена през 1230 г., както се споменава в надписа  на цар Иван II Асен(1218-1241 г.)

Освен това в надписа на пръстена липсва царската титла. Според други изследователи на това място имало друга, по-стара църква. Те предполагат, че убития под стените на Солун цар Калоян бил погребан близо до нея. Вероятно преди погребението знаците на царската му власт били свалени по заповед на Борил(1207-1218 г.), който заграбил властта. На ръката на покойния Калоян останал само личният му пръстен от младежките му години, преди да стане цар. А животното, изобразено върху плочката, представлява лична емблема на Калоян.



Начело на Второто българско царство през XIII - IV в. стои владетел, известен само с една титла: Цар. Смята се, че той е Божи поставеник на престола, че сам Исус Христос му поверява управлението на държавата. така в официалните документи Иван Александър е наречен "В христа Бога верен цар и самодържец на всички българи и гърци". Приема се, че цялата територия на страната е негова собственост(патримониум), с която той може да разполага неограничено(самовластно). В ръцете на царя е съсредоточена законодателната, изпълнителната и съдебната власт, които упражнява чрез държавните органи а понякога и пряко. Той може да води преговори с близки и далечни страни, да сключва съюзи, да обявява война и да подписва мирни договори. По древна традиция, властта е наследственна, обикновенно от най-големият син(първородния). Понякога по целесъобразност престонаследникът или двамата от синовете са обявявани за съуправители(съцар), това е направено за пръв път от Аспарух, който обявил двамата си сина: Тервел и Айяр, за съуправители за да се избегнат евентуални междуособици. След смъртта на Тервел управлявал Айяр, който пък на свой ред напраил свой съуправител сина на Тервел-Кермес. По времето на Кермес започнала династичната криза от VIII в. понеже бил свален от власт с обвинение, че Улят(духът на болестите и нещастията) го бил поразил...Тогава дали властта на сина му Севар... По-късно Главният съдия и жрец обвинил и Севар, че целият му род бил поразен от Улят и издигнали владетел от рода на съдията...Едва при Азан Тукта родът Дуло отново си върнал властта.

През Второто българско царство е известно, че синът на Константин Асен и Мария - Михаил е провъзгласен за "цар" още на две годишна възраст, а Иван Александър обявява всичките си синове за "царе". А пък съпругата на Константин Асен, царица Мария, въвежда в България византийската доктрина за "багренородния владетел".
Още от времето на Първото българско царство, понякога трона може да се заеме от брата на починалия владетел.Така синовете на Азан Тукта - Крум и Карам се редували във властта. Петър IV също обявява брат си Боян I Асен за съцар а след смъртта му наследява цялата власт. А Калоян(Иван I Асен) взема короната след убийството на брат си Петър IV.
Понякога болярският съвет решава на кого да бъде отредена царската корона: така на власт идват, Георги Тертер, Константин Асен, Михаил Шишман, Иван Александър. Когато наследникът е малолетен, вместо него управлява регентство: например при Коломан, начело с патриарх Йоаким а Ирина Комнина е регентка на сина си Михаил II Асен.
Царуването на даден владетел можело да бъде прекратено и чрез държавен преврат, напр. този, извършен от болярите Раксин и Филип срещу считания за сръбско протеже цар Иван Стефан(1331г.), след който на власт идва цар Иван Александър.
Може да бъде прекратено и чрез абдикация: бягството от Търново на Мицо Асен, На Иван III Асен, на Георги Тертер.
Важен дял в управлението на държавата има болярският съвет(синклитът по византийски). В него участват великите боляри, царските роднини и патриархът(наследство от Първото българско царство - съвета на боилите). Болярският съвет обсъжда всички въпроси, свързани с вътрешната и външната политика на страната, за сключването на мир, обявяването на война и т.н.
През Второто българско царство се съхранява и традицията за свикването на Народния събор.

Както се вижда една смесица от традиционни български и нови привнесени и наложени чрез източното християнство от Византия форми. Постепенно в страната се налагат византийските схеми и чинови системи в администрацията и сред аристокрацията...
Титлата - тархан се замества от титлата - деспот(автономен владетел-феодал), втората титла след Царя. Както и преди тази титла се давала предимно на царски роднини. Или на хора от царски род, както е с деспот Яков Светослав. Много от деспотите дори се обявават по това време за самостоятелни владетели в своите области(деспот Алексий Слав в Родопската област, деспот Яков Светослав в северозападните български земи, деспот Добротица в северизточните и др.).
Капанците в Лудогорието(Делиорман) също имали деспотство, като последният известен деспот преди турците е деспот Яница, който приел турската вяра и запазил властта си. По-късно бил убит край Сеново, издебнали го в един дълбок път и хвърлили отгоре му тръвни с пчели...
Следващата титла била севастократор(буквално самодържец), тя също се дава на близки роднини на царя, което идва да покаже, че става дума за главата на правителството - капаган, капкан в Първото българско царство, който отговаряял за изпълнителната власт. Преки подчинени на севастократора били областните севасти! Само че те станали много "самодръжци" а севастите им още повече..., по едно и също време..., и това подронва авторитета и значението и...
През Първото българско царство имало един капаган и едни и същи родове, които излъчвали областни военно-административни ръководители. Тази титла по-късно е изместена от титлата - деспот, което явно е и една от главните предпоставки за феодалната разпокъсаност и слабата централна власт впоследствие. Това става през XIV в.
За третата по значение дворянска титла била кесар, явно раздавана и тя по подобие на севастократор и девалвирана във времето...
Друга разпространена титла във Второто българско царство е севаст. Областна военно-административна длъжност. Аристократи на държавна служба. Понякога били натоварвани и с допълнителни длъжности, като градоначалници(кефалии) и др.

image

Пръстен от сребърното съкровище край село Баниска, Русенско. Второ българско царство.


Административните длъжности през XIII-XIV в. са известни в царските грамоти под името "работники царства ми". Особенно разточителна и многобройна била столичната администрация, която не пропускала да копира или да заеме нещо от Цариград, на който се стараели да подражават... 

Пръв измежду тях бил протовестиарият. Той се грижел за царската съкровищница, т.е. изпълнявал длъжноста ковчежник - министър на финансите. Под името Велик воевода продължава да съществува длъжността - Върховен Главнокомандващ(Субиги, Сюбиги) от Първото българско царство.
В изворите куманският военачалник(воевода) Кабан(Коца, Манастър) по времето на Калоян заемал длъжноста Велик воевода.
Великият примикюр организирал дворцовия живот. Вероятно на него съответствал Кана боила или Канартикана от Първото българско царство, като Глава на аристокрацията.
Великият логотет ръководел вероятно Външното министерство или пък оглавявал изпълнителната власт в столицата(след като се нароили севастократори и деспоти, които вече имали други грижи...), защото имало и други логотети - финансови, данъчни и др.
Епикерият е виночерпец и отговорник за напитките в двореца. Столникът се грижел за яденето и трапезата на Царя и гостите.
Кефалии, дукове - привинциални управители. Управителите на крепости ги наричали -кастрофилакс. Дали така е било сред народа е малко съмнително, но имало официална терминология, която така се записвала от монасите...
Потомците на местното самоуправление от Първото българско царство били Князе-банове, жупани.
Известни са военни длъжности от среден и по-нисък ранг като - десетник, сардар, алагатор, стратор и др.

През XIII - XIV в. българската държава се дели на административни единици, означавани нато "хора"("земя", област). Явно това название измества познатият от времето на Първото българско царство термин - комитат.
От Дубровнишката грамота на цар Иван II Асен са известн иследните хори: Белградска, Браничевска, Търновска, Карвунска, Крънска, Боруйска, Деволска, Скопска, Прилепска. Хорите се делят на по-малки единици - катепаникони(жупи), начело на които стоят катепани или жупани.
Запазват се обаче старите географски названия на българските области на Балканите. Както свидетелстват летописците от Волжка България:
"...Аз не можах да се добера до Кара Бурджан(България) заради бурното море по това време,но оттам дойде моят ученик и сподвижник Фазил от рода Кермек. И той ми разказа за този край.
Той се дели на пет големи части, от които западната се нарича Мак-Идан,т.е."вълча долина или низина"(Македония), северната Кичи-Улаг, централната - Барадж Келеу, в чест на празника за измолване на реколтата, южната - Буйрак, а източната Дебержай(областта на Плиска).
Дебержай(Добруджа),което означава - " Гръмовержец " е едно от имената на алп Кубар или Бабай, под покровителството на когото считат че се намира този край. Тук много местности носят неговите имена. Самия Фазил живее в аул също носещ едно от имената на Кубар - Сара Сълтък, т.е."Грамотевичния" по хонски. До него има хълм и езеро,които носят имената на Бабая, тъй като той понякога обичал да си почива там..."


Кул Гали."Хон китаби"(откъси от главата :"Описание на Саксин"-1242 год.),ДТ, т.3, изд.1997 г. стр.41
Линк:
atil.blog.bg/history/2011/05/10/rodoslovie-na-dunavsko-bylgarskite-care-vtora-chast.744576   


Въпреки сепаратизма и разпокъсаността на страната през втората половина на XIII и XIV в., именно тогава България достига върха на на своето икономическо развитие. Познати са над 50 занаята. Главните средища на занаятчийска дейност стават столицата Търново и градовете Средец, Червен, Месемврия, Анхиало и др. Тук работят ковачи, медникари(бъкърджии), кожари(сарачи), кожухари, тъкачи, дърводелци, златари, грънчари и др. Някои от тях са обединени в сдружения. В западните български земи има временни рударски производствени обединения. 

В градовете възникват цели квартали на занаятчии от една и съща специалност.
Средновековните градове са и център на земеделско-скотовъдна дейност. Рицарите от Третия кръстоносен поход намират в Боруй голямо количество брашно, жито, ечемик, вино, овце, волове. През XIV в. Месемврия е голям производител на зърнени храни. Скопие е прочут със своите лозя. Но в по-значителните градски центрове известен брой занаятчии напълно се отделят от земеделския труд.
От земеделския труд се отделя и известно търговско съсловие хора, които се занимават изключително с пласиране на стоката в по-големите градове(купци).

image
 
Останките от крепостта на г.Червен, която възниклала около замъка на Петър Делян в Поломието(област Русе). От три страни е обградена с река. Средновековните градове възниквали около крепостите или замъците на боляри или около търговските тържища. Червен дори имал пристанище, което чрез Дунава се свързвало и с морето.


Настъпилото разделение на труда тласка напред стоковото производство. Редовно стоково производство съществува само в големите градове, очевидно то не може да покрие нуждите на страната. От времето на Иван II Асен освен натурална размяна съществува и практиката на продажба на стока срещу пари. Особено много монети на български царе са открити от времето на XIV в. Монетните находки говорят за един развит пазар, за редовни връзки между града и селото. Трудности в развитието на стоково-паричните отношения създава както традиционното натурално стопанство така и гъстата мрежа от митнически бариери, налагани както от централната власт, така и от местните боляри.

image
 
Сребърна монета от XIV в. с древнобългарският тенгриански царски символ - Тризъбеца.

  През този период българите търгуват най-вече с Дубровник, Венеция, Генуа, Византия и др. В началото на XIII в. от чуждите търговци само дубровничаните предприемат дълги пътувания из вътрешността на България. Именно те получават привилегии от Иван II Асен(през 1230 г.) и от Михаил Асен(през 1261 г.).
След унищожаването на Латинската империя(1261 г.) в търговията на Балканите с променлив успех си съперничат Венеция, Генуа и Византия. Те преследват една и съща цел - житото на балканските държави. Закупеното от тях зърно се отправя към Солунското пристанище. Това довежда до издигане и замогване на българските градове и села от ареала на Солун: Мелник, Велбъжд, Кратово, Скопие и т.н. От началото на XIV в. Венеция получава надмощие в Егейско море, а Генуа - в Мраморно и Черно море.
Като главни търговски центрове по Черноморието се оформят Варна, Анхиало и Месемврия. Голям търговски център става Видин, който е посещаван от дубровничани и венецианци. Видинското царство търгува оживено още с Влашко и Унгария, а Търновското царство - с Венеция, Генуа и "Златната орда".
От 1370 до 1387 г. Добруджанското деспотство води продължителна и тежка война с Генуа, която завършва с договор урегулиращ отношенията между гунуезците и деспот Иванко(договор по-скоро изгоден за генуезците тъй като се освобождават от транзитните мита...).

И през XIII -XIV в. България продължава да бъде аграрна страна. Основният поминък на населението е земеделието и скотовъдството. Наред със зърнените храни(пшеница, просо, ечемик) значително разспространение има производството на зеленчуци и овощарството. България се слави със своите хубави сортове лозя и вина. Развитие отбелязва и пчеларството.
Сведения за икономическите отношения на държавата дават царските грамоти. Това са официални документи на централната власт, съставени по нареждане на владетеля и носещи неговият личен подпис с червено мастило. Всяка грамота е скрепена с царски печат(златен), поради което често пъти грамотите са наричани и "хрисовули"(златопечетници). До наши дни са достигнали малко на брой от царските грамоти и то такива свързани с дарения на манастири и с договори а грамоти по отношение на светски лица(боляри) не са запазени...

През периода на Второто българско царство все повече се разраства едрото земевладение. Лични домени притежават най-напред владетелите(например областта около Преслав е известна като "Петровата земя"("Петровата хора") и е принадлежала на цар Петър IV). Големи поземлени собственици очевидно са и някои велики боляри: Алексий Слав в Родопската област, севастократор Калоян в Софийско и т.н. От по-късно време такива едри поземлени владетели са братята Смилец, Войсил и Радослав в Подбалканската област, деспот Елтимир в Крънската област, Шишмановци във Видинската област и много други.

Общо взето, едрата собственост в това време е два вида: безусловна, с която може да се разполага неограничено(бащина), и условна, върху която собственикът има само т.нар. "полезна собственост", докато върховната власт над имението принадлежи на владетеля(прония). За разлика от бащината пронията не се наследява и не се продава.
     
image

Жетва. Средновековна миниатюра(Византия). Снимката е от в-к "Десант".
  Основната част от населението в България по това време продължават да бъдат селяните, но вече в ново качество. В изворите те се означават предимно с термина "люде"(но не и гръцкото"хора", термин, който се появява по-късно повреме на турското владичество и е синоним на българското "чернь" - простолюдие, простаци...).Та има и такива от нас които никога не сме била хора, но и досега сме човеци!
Общо взето, селското население може да се раздели на две групи: селяни, подчинени пряко на централната администрация(държавни селяни), и селяни, поставени под властта на болярин или манастир(зависими селяни).
През XIII-XIV в. броят на свободните селяни продължава да бъде преобладаващ.

Основната група зависими селяни са париците. Те имат своя собствена земя, от която се прехранват, но нямат право да напускат земята на болярина или манастирските владения.

Отроците нямат собствена земя; такава им е отделяна от домена на господаря. Те се намират в много по-зависимо положение от това на париците. Поредица показатели отроците се доближават най-много до известните ни от Западна Европа крепостни селяни.

Трета група зависимо население са технитарите. Названието им показва, че става дума за човеци, които се занимават с различни занаяти. Те доставят определени занаятчийски изделия на своя господар, изработват селскостопански сечива и други потреби за имението.

Селяните и през VIII-XIV в. са обременени с различни натурални данъци. Най-разпространеният данък продължава да бъде десятъкът от селскостопанските продукти и животни.
Държавните селяни предоставят десятъка на царските служители, а зависимите - на манастирската управа или на болярина.

Повинностите, които селяните са длъжни да изпълняват, са известни под името ангарии. Съществува държавна ангария(царина, царска работа) - строеж и поправка на пътища, крепости, охраняване на затвори, грижа за квартира, превоз и храна на царски служители, на чуждестранни пратеници, търговци и др., работа(оран, жетва, сенокос и др.) в царските имения и т.н.
В полза на манастира или болярина зависимите селяни изпълняват редица ангарии - грижат се за манастирското имущество, поддържат и снабдяват с всичко необходимо монашеското общежитие или замъка на болярина, косят, жънат, копаят, секат дърва, строят крепости, църкви и т.н.

Все повече нарастват паричнит еданъци: най-разпространеният паричен данък и т.нар. волоберщина(данък върху земята, обработвана от чифт впрегатен добитък), известен е данъкът димнина(плащан за всяка къща), данъкът перпера( не се знае за какво точно представлява) се изплаща в златни монети(перпери).

С пари са издължавани и редица такси: за ползване на кошара, за високопланинско пасище(горнина), за обикновено пасище(тревнина, за риболов, за сечене на дърва и т.н.

С пари са плащани и редица глоби: конски тат(кражба на коне), девичи разбой(отвличане на девойка), разпуст(развод), фун(убийство) и др.

Необикновенно много нараства чиновническия апарат, предназначен да събира данъците: практори, десеткари(винари, свинии, овчии и т.н.), ватаси, топищакали, аподохатори, перпераки и др.

Специален апарат от служители има във всеки град: кефалия, дук(управител, градоначалник), кастрофилакс(комендант), примикюр(финансов чиновник) и др.

Селската община се ръководи от княз(кмет).
    image

Хрисовула на цар Иван Шишман към грамотата му за Рилския манастир


По времето на Второто българско царство в страната има над 70 манастира, разположени главно в планинските местности. Повечето от тях са щедро обдарявани от царете и аристокрацията. Със своята Виргинска грамота Константин Асен дарява на манастира "Св. Георги Бързи" край Скопие 30 села. Според Рилската грамота на Иван Шишман 22 села минават под властта на Рилския манастир. Някои манастири се превръщат в истински едри собственици, съперничещи на редица представители на аристокрацията.

Организацията на българската църква през VIII-XIV в.в общи линии остава същата, както по времето на Първото българско царство. Отначало при Асен и Петър църковният глава е архиепископ. След сключването на Унията с папския Рим от Калоян начело на българскат ацърква застава примас.
Цар Иван II Асен възстановява през 1235 г. Българската патриаршия и църквата отново има за църковен глава патриарх. Като духовен пастир на цялото население патриархът се грижи за уредбата на църквата, за чистотата на православните догми, бори се срещу ересите. Той участва и при вземането на някои важни решения относно вътрешната и външната политика на страната.
В управлението на църковните дела водещо място е отредено на синода(църковния съвет), в който участват редица митрополити и епископи. Цялата страна е разделена на отделни епархии, управлявани от представителите на висшия църковен клир(духовенство). Епархиите се състоят от по-малки единици - енории.
Най-значитилен е броят на епархиите при цар Иван II Асен, но с упадъка на българската държава наспъпва упадък и на църковната организация, която все повече "овдовява", доколкот оредици нейни земи минават под чужда духовна и политическа власт.

Немският рицар Шилтбергер, участник в кръстоносния поход на унгарския крал Сигизмунд през 1396 г., пише следните свои впечатления от преминаването си през северните български земи:
"Аз бях в три страни, които и трите се казват България. Първата лежи там, където се преминава от Унгария през Железни врати(на Дунава), и столицата и се казва Видин. Другата България лежи срещу Влашко и столицата и се казва Търново. Третата България лежи там, където Дунава се влива в морето, и столицата и е казва Калиакра."
Думите на Шилтбергер дават една нерадостна картина от българската действителност, когато заплахата от турско завладяване на Балканите непрекъсното нараства.



image
 
 
Рилският манастир днес




Осн. източник: История на България. Българско средновековие: Извори, факти, мнения., Панайот Панойотов, изд. Абагар, 1999 г.





Гласувай:
11



1. anonimen65 - az pak ne sam saglasna
08.05.2014 21:53
chela sam staropisania che roda dulo ne e rod a malko tsarstveno pleme I titlata ne se naslediava a se zaslujava ako ne ot parvorodnia ot drugia I vsichki imat pravo da ushastvat v sastezanieto za naslednik,razbira se che naslednika e po dobre podgotven teoriticheski,no na praktika mojel I da ne specheli.vsichko tova,koeto e opisano tuk I chujditsa,koiato sriva nashata sistema na viara I upravlenie I ni dovede do dneshnoto ni sastoianie.ot golemi familii stigname do valtsi edinatsi ama ne raboteshti za sebe si a kato lisanka.
цитирай
2. atil - Рода Дуло има много древни корени и ...
08.05.2014 22:43
Рода Дуло има много древни корени и възниква в древнобългарска среда, основан от жреци. Затова и остава с това име, жреческата висока шапка се е казвало - тудуло.
Вихтун е синоним на Дуло и има същото значение. От края на 2-ри век представителите на този род стават управляваща династия в Източна Европа. По-късно основават пет държави, между които и Дунавска България.
Този род, с малки прекъсвания през 8-ми век и по време на византийското владичество управлява България от 7-ми до 13-ти век. Последният негов представител по пряка линия е малолетният цар Коломан(1241-1246 г.).
Асеневци почват да управляват още през Първото българско царство и "неизвестният" Крумов и Омуртагов род и Борисов е именно Азан(Асен). Крум и Кардам са синове на Азан Тукта("Токту"), който възтановява властта на рода Дуло. След това всички негови наследнице се именуват - Азан-Асен.
Асен и Петър са потомци на български принцове от царското семейство. Правото и власта им не се оспорва в България, дори от потомците на Самуил, които през 12 век са имали възможност с помоща на куманите и печенеите и Волжка България отново да царуват в една възтановена България, но едно предателство на кумански военачалник обръща нещата...
Ние имахме и Трето българско царство, което беше българска традиционна и народна държава. Имахме национална буржоазия и интелегенция. Селяни и други други дребни и средни собственици. Имахме и някакви що годе партии, на които все пак им пукаше за България, както царе, които живяха и управляваха като истински царе на България а не на нещо друго!
Комунистическият режим унищожи всичко това и изби доста качественни българи, други от тях прогони.
След това ни поведе някъде встрани и надалеч от нашият исторически път. Все още сме там където ни водят и формалните членства в ЕС и НАТО с нищо не промениха това. Една такава република където и да членува, тя си е такава каквато е ...Заедно с хората които я обслужват и живеят в нея.
Разликата между България и Русия или Франция, Германия е фундаментална - там републиките са продукт на техни вътрешнополитически събития, граждански войни и т.н.
Нищо подобно няма в България, тук една шайка хаймани и хайлази, хрантутници и част от интелегенцията баламосана от социалистическите идеи, се възползват от историческите обстоятелства и започват да дерибейсват в България. Техните наследници - и до днес.
цитирай
3. syrmaepon - "северната Кичи-Улаг"
09.05.2014 10:52
Рашид ад-Дин в своята хроника споменава област Кара-Улак/Улаг/, която Златарски свързва с влашко княжество на север от Дунав, в областа Олтения край р.Олт. Кичи значи младши,а кара обикновенно се превежда черен или голям, в случая явно старши.
цитирай
4. syrmaepon - Освен това ул значи син, а улакъ з...
09.05.2014 11:12
Освен това ул значи син, а улакъ значи козле, яре. Възможно е също описаната област Киара-Улак да не се отнася до Балканите, заради смесването на дунавските и волжките българи. Има някаква логика - дунавските българи да са от младшето коляно.
цитирай
5. atil - Интересно. . . И полезно сведение, ...
09.05.2014 12:56
Интересно...И полезно сведение, защото само Христо Т. Бемберски се занимаваше по-обстойно с арабските източници у нас. А те са много ценен източник, защото арабите са поддържали доста тесни връзки с Волжка България и оттам индиректно можем да получим ценни сведения и за нашето минало.
Аз сега вече след като се занимавах с източниците от Волжска България спокойно мога да кажа, че Кара-Улаг буквално означава - Голям Улаг. Имало е област Кичи Улаг, също. Самата Дунавска България през първото столетие на съществуването и са я наричали Улуг Българ или Кара Бурджан(по народному), второто продължава да битува и през Второто българско царство, докато официалното име на държавата се закрепва като - Българ, България. "Улуг" е било синоним на Кара тогава а също и на "Урус", което тогава се разбирало като - Велик, Голям, Дълъг(за Дунавска България).
Улаг са наричали северните части на днешна Румъния а Кара-Улаг обхващал по-обширни територии, до Преднестровието. В тези области централната власт назначавала губернатор - улугбек и не ги давала като тарханства(авт. феодални владения).
Може и да има значение думата свързано с син в смисъл на отношение към бащинията - отечеството. На р. Прут около дешният гр.Яш е била "столицата" на бащата на Кубрат и т.н. В тези територии винаги е имало българско присъствие още от Атилово време.
Между волжките и дунавските българи през Първото българско царство е нямало разлика. Нашата държава заедно с църквата след приемането на християнството започва да налага славянобългарският език и към 13 век той става общ за всички. Това и различията в християнската и ислямската култура съставят различията след това между волжките и дунавските българи.
цитирай
6. atil - За какво става въпрос общо взето...
09.05.2014 13:39
За какво става въпрос общо взето:

СЛЕД КОЛОМАН ИДЕЯТА ЗА ИЗТОЧНИЯТ ИМПЕРАТОР- БЪЛГАРИН Е ПРЕЦАКАНА ОТ МЕКЕРЕТАТА И КОРУМПИРАНИТЕ ТЪРБУСИ...

ИДЕЯТА ЗА БЪЛГАРСКИЯТ, ИЗТОЧНИЯ ИМПЕРАТОР - ЦАР!!! ТЯ СЕ ЗАРАЖДА У НАС ОЩЕ ПРЕДИ ПОКРЪСТВАНЕТО! ЦАР СИМЕОН ВОЮВА ЗА ДА Я ОСЪЩЕСТВИ. ПРИЗНАВАТ ОБАЧЕ СИНА МУ ПЕТЪР ЗА "ВАСИЛЕВС", НО ТОЙ Е "БЕЗОПАСНА ИГЛА" И ТЕХЕН ГРЪЦКИ ЗЕТ...
ТОВА Е ПРИЧИНАТА НАШИТЕ ЦАРЕ ДА СЕ ТИТУЛУВАТ- "В ХРИСТА БОГА ВЕРЕН ЦАР И САМОДЪРЖЕЦ НА БЪЛГАРИ И ГЪРЦИ"!
ДНЕШНИТЕ И ВЧЕРАШНИ БЪЛГАРСКИ ИСТОРИЦИ СА МАГАРЕТА С КАПАЦИ И С ГИПСИРАНО ВИЖДАНЕ...
БРАТЯТА-ПРИНЦОВЕ, КОИТО ИЗВОЮВАТ НЕЗАВИСИМОСТТА НА БЪЛГАРИЯ - ВЕДНАГА ВЪЗРАЖДАТ ДОКТРИНАТА ЗА ИЗТОЧНИЯ ИМПЕРАТОР! КАЛОЯН ИЗГЛЕЖДА ПОЛУЧАВА НЯКАКВИ УВЕРЕНИЯ В ТАЗИ НАСОКА И ПРИОБЩАВА СТРАНАТА КЪМ ПАПСКИЯ РИМ.
БРАТОВИЯТ МУ СИН - ИВАН ВТОРИ АСЕН СЕ СКАРВА С НОВИЯ ПАПА, И ВРЪЩА БЪЛГАРИЯ В ПРАВОСЛАВИЕТО С УСЛОВИЕТО ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ ПАТРИАРШИЯТА. САМИЯТ ТОЙ СЕ НАДЯВАЛ ДА ОВЛАДЕЕ ЛАТИНСКАТА ИМПЕРИЯ ПО МИРЕН ПЪТ, ЧРЕЗ БРАК НА ДЕЦАТА...И ДА ОСЪЩЕСТВИ ИДЕЯТА ЗА ИЗТОЧНИЯ ИМПЕРАТОР БЪЛГАРИН.
КОГАТО РИМ ГО ПРЕЦАКВА, ОТВРЪЩА НА УДАРА, КАТО ВЪЗТАНОВЯВА ПРАВОСЛАВНАТА ПАТРИАРШИЯ.
В КРАЙНА СМЕТКА НИТО БЪЛГАРИН, НИТО ГРЪК, НИТО ЛАТИНЕЦ СТАВАТ ИЗТОЧНИ ИМПЕРАТОРИ А ТУРЧИНА - ОСМАНЕЦ...
ДАНО НЯКОЙ В ЕВРОПА И ПО СВЕТА НАЙ-ПОСЛЕ ПОЧНЕ ДА СИ ВАДИ НЯКАКВИ ПОУКИ ОТ ИСТОРИЯТА.
цитирай
7. atil - ПОСЛЕДНИЯТ БЪЛГАРСКИ ЦАР, КОЙТО ...
09.05.2014 14:12
ПОСЛЕДНИЯТ БЪЛГАРСКИ ЦАР, КОЙТО ВЪЗРАЖДА ИДЕЯТА ЗА ИЗТОЧНИЯТ ИМПЕРАТОР ОТ БЪЛГАРИЯ Е ЦАР ФЕРДИНАНД!!
ТОЙ Е МОЖЕЛ ДА ВЗЕМЕ ЦАРИГРАД, И ДА ДИКТУВА УСЛОВИЯТА НА МИРА, НО ГО ПРЕЦАКВАТ РУСНАЦИТЕ И ТЕХНИТЕ ПРОТЕЖЕТА. С ГЛАСНОТО И НЕГЛАСНОТО СЪГЛАСИЕ НА ВЕЛИКИТЕ СИЛИ...
ЗАТОВА КАЗВАМ , ЧЕ ЦАРЕТЕ ОТ КОБУРГСКАТА ДИНАСТИЯ СА ПРОВЕЖДАЛИ БЪЛГАРСКА ПОЛИТИКА - ТЕ СЛЕДВАТ ТРАДИЦИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА! ВЪТРЕШНА И ВЪНШНА!
РУСНАЦИТЕ ВИЖДАТ В ТОВА ЗАПЛАХА ЗА ЖИЗНЕНИТЕ СИ СТРАТЕГИЧЕСКИ ИНТЕРЕСИ И ПРАВЯТ ВСИЧКО ВЪЗМОЖНО ДА ГО ПРОВАЛЯТ! ОТ ЗАПАД ОЩЕ ПРЕДИ ТОВА СЕ ЧУВАТ ПОДОБНИ ГЛАСОВЕ:"НА БАЛКАНИТЕ СЕ Е ПРЪКНАЛО ЕДНО ЗМИЙЧЕ, ТРЯБВА ДА МУ СМАЖЕМ ГЛАВАТА, ДОКАТО НЕ СЕ Е ПРЕВЪРНАЛО В ЗМЕЙ"...и ТН. И Т.Н.

ПО ИНЕРЦИЯ ИЛИ ЗАЩОТО ДРУГО НЕ ЗНАЯТ, ТЕХНИТЕ ЛАКЕИ И ПЛАТЕНИ ПРИСЛУЖНИЦИ И ДО ДНЕС БЪЛВАТ ЖАБИ И ЗМИИ СРЕЩУ ВСИЧКО ЦАРСКО И КОБУРГОТСКО...
МАКАР РУСИЯ ВЕЧЕ ДА НЕ Е СЪЩАТА И ДА СЕ ОТНАСЯ БЛАГОСКЛОННО КЪМ ЦАР СИМЕОН. НАПРИМЕР.
НО ДАЛИ В ТОВА ИМ ПРОБЛЕМА?

„Нациите избират благосъстоянието, ако развиват способностите на своите граждани и инвестират в типове специализирана инфраструктура, която позволява икономиката да е ефикасна.
Страните избират бедността или ограничават богатството си, ако допускат политиката им да подкопава производителността на бизнеса”.
Неефективното управление може да отклони нацията от просперитета не по-малко от Войната...”

професор Майкъл Портър
цитирай
8. atil - И тъй като не знае вече кога ще пиша в ...
10.05.2014 04:33
И тъй като не знае вече кога ще пиша в блога, да си кажа докрай къде ме "стяга чепика"...
В живота на този свят е така. След като ние сами помежду си кроим шапките един на друг, какво остава за другите.
Аз викам, че тия "мандараджии" правиха и строиха социализъм в България, защото имаха "мандрата" СССР зад гърба си. И трудовите селяни и работници да бачкат...
Когато им отпадна мандрата и се видя какви са и колко струват!
По пет пъти ограбиха държавата и хората...Единственото им управленско мислене и идея е как да стискат и изтискват - още и още - ВИМЕТО НА НАРОДА!!!
цитирай
9. syrmaepon - Мандрата още не е отпаднала съвсем. ...
10.05.2014 11:55
Мандрата още не е отпаднала съвсем. Страховете ми обаче са, че Коминтерна се е превърнал в нещо средно между ложа и организация за сякакви мокри и сухи поръчки. Който е свикнал наготово да яде трудно отвиква, а те освен това са показали и склонност към тероризъм.......
цитирай
10. syrmaepon - Майката му е - ред и дисциплина в Х...
10.05.2014 11:55
Майката му е - ред и дисциплина в Ханството ))
цитирай
11. atil - Ако стане ханство(изборна мона...
10.05.2014 20:54
Ако стане ханство(изборна монархия-президентска република) пак ще има положително въздействие. Православната култура и традиция не стават за парламентарна република. Дори да нямаше 1 милион комунисти в България още два пъти по толкоз, които да се натискат и да им се подмазват.
Щото тия монархията ще пукнат и ще се скапят, но няма да я върнат...
Русия си върви по свой път и никого не пита, кризите и идват и си отиват, така е било и в България, когато е имало държавност, преди 1944 г.
Коминтерна се трансформира и присламчи към социалистическия интернационал, но сигурно изчаква по-добри времена...
Мисля че Русия я изтърваха, затова понякога газ пикаят - ламарина реже...
И там има мераклии-партии да членуват в интернационали, но големите играчи не цепят басма вече на интернационалите и на международните им институции. Чрез Горбачав и бархатните(нежните) революции си научиха урока. Това че оттърваха Русия от СССР е може би най-голямата услуга, която и направиха. Макар задните им мисли явно да са били по-други.
Тия тука се научиха да приказват за ЕС и НАТО, но и по този въпрос както се видя, си нямали никаква представа и идея...Какво правят и защо. Понякога допускам, че са се занимавали с умишлен саботаж на държавата с цел лично облагодетелстване.(а може и още нещо да има?!)
Всички договори, които сключват са тъпи и неизгодни за България. В това число договорите за присъединяване към ЕС и НАТО и напоследък за Южен поток например.
Не знам, да му мислят компетентните, старите щом не стават да влизат нови играчи на политическата сцена.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5647821
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031