Те напуснали „Коулхърн“ през страничната врата и хванали такси за дома на Уокър в Батърси Южен Лондон. Бъбрейки щастливо помежду си по пътя и двамата очаквали с нетърпение остатъка от нощта, макар, без съмнение, представата на Уокър за онова, което ще се случи, да се различавала безкрайно от тази на неговия нов приятел.

Щом пристигнали в апартамента, мъжът затворил кучетата в една от стаите, докато Уокър се съблече. Мъжът бил донесъл със себе си чанта, в която държал своите „инструменти за убийство“ – ръкавици, въже, белезници и нов комплект дрехи. Дори Уокър да надзърнел в торбата, той едва ли щял да се усъмни. Всичко изглеждало като стандартно оборудване за садо-мазо.

Мъжът накарал Уокър да легне на леглото, където го вързал и му сложил белезници. Сетне му запушил устата с навързани един за друг презервативи. Сега Уокър бил безпомощен, но не притеснен. Мъжът започнал да го бие, използвайки юмруци, а после кучешка каишка и колан.

Вероятно дори в този момент Уокър не е бил разтревожен от случващото се, предполагайки че всичко е фантазия, част от играта. Но скоро жестокостта преминала границите и той започнал да чувства страх. Мъжът го оставил за малко и отишъл в кухнята. Когато се върнал, носел със себе си найлонова торба.

Той поставил торбата върху главата на Уокър, държал я известно време, после я свалил, дразнейки жертвата си. Обяснил му колко лесно би могъл да отнеме живота му. Впоследствие казва на полицията, че Уокър го попитал дали ще умре и той му казал, че точно това ще се случи. Почувствал, че Уокър се примирява със съдбата си, предава се на смъртта.

Накрая, уморен от играта, мъжът поставил торбата върху главата на Уокър за последен път и го задушил. После изгорил срамните му косми. По-късно обяснил на полицията, че просто искал да провери как миришат. Убиецът претърсил жилището и открил нещо, което го вбесило. Сред документите на жертвата намерил доказателство, че Уокър е ХИВ позитивен, което не бил споделил с него, въпреки че с охота бил приел да правят секс.

Ядосан, мъжът натикал в устата и носа на Уокър презерватив, а после подредил на леглото две плюшени мечета в поза „69″.

Убиецът бил запален читател на криминални книги и ръководства на ФБР и знаел точно как да заличи следите от местопрестъплението. Той избърсал всяка повърхност, до която се бил докосвал и сменил дрехите си, поставяйки старите в торбата, заедно с въжето, което бил използвал, за да върже Уокър за леглото.

Сетне се приготвил да изчака края на нощта, смятайки че ако си тръгне сега може да предизвика подозрение. Гледал телевизия, докато не почувствал, че е достатъчно безопасно да си тръгне.

С настъпването на утрото убиецът си тръгнал, сливайки се с отиващите на работа хора. Изхвърлил ключовете от апартамента в река Темза от моста Батерси, докато вървял към Челси. После, на път за вкъщи, метнал торбата с инструментите си от прозореца на влака в един канал.

На следващия ден във вестниците нямало нищо за убийството, така че мъжът се обадил на „Самаряните“ – организация, подпомагаща хора в емоционална нужда. Казал им за кучетата, заключени в стаята от два дни и че някой трябва да направи проверка. Обяснил, че собственикът на жилището е мъртъв и че той го е убил.

Той направил това не защото го било грижа за съдбата на кучетата, а за да може някой да открие тялото.

Неудовлетворен от телефонното обаждане, той направил още едно, този път до вестник „Сън“. Казал им за своето новогодишно обещание да убие някого и ги насочил към Питър Уокър. Обяснил им, че жертвата е хомосексуалист, обичащ извратен секс, добавяйки: „Харесвате подобни работи, нали?“. Така намеквал за склонността на вестника да публикува скандални материали.

Но убиецът не знаел, че тялото вече е открито от домакина на сградата. Полицейското разследване, водено от инспектор Мартин Финеган, стига до привидно очевидното заключение, че смъртта е настъпила в резултат на зле протекла секс игра.

Полицията искала да установи самоличността на сексуалния партньор на Уокър. Инспектор Финеган се появява по телевизията с молба въпросният мъж да се свърже с властите, но без успех. Властите се опитват да разговарят с гей обществото и незабавно се изправят срещу твърда стена.

Полицията и гей общността никога не са имали добри отношения, тъй като властите се славят с репутацията си, че не взимат престъпленията срещу хомосексуалисти на сериозно, дори когато те са нападани жестоко. Самите полицейски служители се държат враждебно към мъжете с различна сексуалност.

Положението се влошава допълнително на 11 март, два дни след смъртта на Питър Уокър, когато Камарата на лордовете решава, че нанасянето на телесна повреда на човешко същество по време на садо-мазохистичен сексуален акт ще се смята за престъпление, дори актът да е по взаимно съгласие. Садо-мазохизмът се превръща в престъпление.

Това, заедно с миналия опит, гарантира абсолютното нежелание на гей общността да съдейства на властите. Без улики в апартамента на Уокър, без свидетели и без помощ от хомосексуалистите, полицията нямала избор освен да приключи случая като неразкрит.

Минават два месеца. Убиецът изчаква полицейското разследване да замре. Междувременно, страховете в гей обществото утихват и те вече се чувствали в безопасност. Но в края на месец май неудържимото желание да отнеме живот се натрупва и мъжът решава да го потуши.

Кристофър Дън е 37-годишен библиотекар, редовен клиент в „Коулхърн“, и подобно на Питър Уокър – покорен партньор. Точно това, което убиецът търсел. Двамата се заговарят в клуба и Дън разкрива на мъжа, че обича да бъде доминиран.

Двамата напускат заведението, отново през страничния вход, и отиват в дома на Дън, викторианска вила в Уилдстън Северен Лондон. Там хапват заедно и гледат садо-мазо филм. Когато порното свършва, мъжът казва на Дън да отиде да се приготви в спалнята.

Мъжът изчакал малко и го последвал. Дън бил чисто гол, с изключение на масивен колан и кожен нагръдник. Мъжът му казал да легне на леглото по корем. Сетне го заключил с белезници и вързал краката му. Попитал го как се чувства и Дън му отговорил, че е изплашен, но възбуден.

Неговата възбуда скоро изчезва, а страхът се засилва. Мъжът започва да го бие с юмруци и колан, настоявайки Дън да му даде банковата си карта и нейния ПИН код. Жестокостта била нетърпима и Дън му дал всичко, което искал. Но мъжът не повярвал, че ПИН кодът е истински, тъй като три от четирите цифри били еднакви.

Убиецът изважда запалката си и поднася пламъка към тестисите на Дън, след което продължава да го бие. Задоволен, че е получил вярната информация, той взима някаква кърпа и я натиква в устата на Дън, задушавайки го.

И този път убиецът почиства старателно местопрестъплението, прибирайки чашата и чинията, които бил използвал по-рано, в чантата си. Избърсва всичко, до което се е докосвал. Преоблича се и прибира старите дрехи и обувки в торбата, за да ги изхвърли от влака.

Както и преди, той остава в апартамента, докато прецени, че е безопасно да си тръгне.

Оказва се, че убиването е доста скъпо хоби, тъй като се налагало да подменя инструментите си и да си купува нови дрехи всеки път. Воден от тази мисъл, мъжът използва картата на Дън, за да изтегли 200 лири от сметката му.

Тялото на Дън е открито на 30 май, два дни след смъртта му от негов приятел. Полицията първоначално сметнала, че става въпрос за зле протекла сексуална игра, знаейки че Дън е хомосексуалист, търсещ партньори по клубовете. Но когато осъзнали, че от сметката му са теглени пари, теорията се променя на грабеж и убийство.

По време на убийствата столичната полиция била разделена на пет различни района, които обикновено не споделяли едни с други подробности от престъпленията, които разследвали. Тъй като убийството на Дън се случва в друг район от този на Питър Уокър, двете убийства не били свързани. И този път нямало нито веществени доказателства, нито свидетели, които да помогнат на разследването.

Пери Брадли III е висок и красив блондин от американския щат Тексас. Той е международен директор по продажби в голяма компания. Починалият баща на Пери е щатски конгресмен, а самият Пери – доста заможен човек.

Пери Брадли среща фаталния мъж в „Коулхърн“ и двамата отиват в неговия апартамент в Кенсингтън. Трийсет и пет годишният Брадли свалил дрехите си, а новият му приятел предложил да го върже като част от любовната игра. Но Пери не харесвал садо-мазото и се дърпал. Мъжът му казал, че не може да се възбуди без да го върже. Така Брадли склонил и скоро се озовал по корем на леглото, с вързани ръце и крака. Тогава мъжът поставил примка на шията му.

За ужас на Брадли той поискал банковата му карта и ПИН код, казвайки му, че няма проблеми да го убие, ако не съдейства. Заплашил го, че ще изгори тестисите му.

Изплашен за живота си, Брадли му казал къде държи картата и ПИН кода си. Предложил да отиде с него до банката и да изтегли парите. Мъжът отговорил, че това няма да е необходимо.

Сетне казал на Брадли, че го чака дълга нощ и го посъветвал да поспи. Колкото и да е невероятно, Брадли наистина се унесъл. Убиецът се колебаел дали да го остави жив, но в крайна сметка решил, че ще е по-лесно да го убие.

Докато Брадли спял, мъжът започнал да затяга примката. Жертвата почти не се съпротивлявала. Щом Брадли умрял, мъжът претърсил апартамента му и взел 100-те лири, които намерил. След това почистил старателно и прекарал остатъка от нощта в слушане на радио. Преди да си тръгне, поставил кукла върху тялото на Брадли.

На път за вкъщи убиецът изтеглил 200 лири от картата и изхвърлил инструментите си от влака.

Това трето убийство също не било свързано с останалите, понеже се било случило в различен район. Освен това в другите престъпления ставало въпрос за хомосексуалисти, а Пери Брадли не бил гей. Поне така смятали хората. Брадли бил пазил в тайна сексуалните си предпочитания.

Когато близките му в Тексас научили за неговата смърт и чули предположението, че той е хомосексуалист, те просто го отрекли. Негов приятел казал, че Брадли е обичал красивите жени и предположил, че той се озовал на грешното място в грешното време.

Дори полицията да е вярвала в хомосексуалността на Брадли, те вероятно са решили да не дълбаят в тази посока, за да защитят семейството.

Все пак, смъртта на сина на видна политическа фигура била отразена в медиите, но убиецът все още бил ядосан, че убийствата му не са свързани и неговото желание да бъде разпознат като сериен убиец оставало неосъществено.

Този път празнината между убийствата се скъсява още повече. На 7 юни, само три дни след като убива Пери Брадли, мъжът се връща в „Коулхърн“ в търсене на поредната си жертва.

Мъжът се запознава с 33-годишния Андрю Колиър, пазач в жилищен комплекс в Далстън Североизточен Лондон. Те напускат „Коулхърн“ и отиват в апартамента на Колиър. Точно когато пристигат на улицата отвън настъпва някаква безредица и двамата поглеждат през прозореца.

Когато положението утихва, те се връщат към онова, за което са се събрали. Колиър позволява на мъжа да го върже за леглото и да постави примка на шията му.

И този път мъжът поискал картата и ПИН-ът, но Колиър отказал да ги даде. Вбесен, убиецът започва да изтезава жертвата си, а после се заема да претърси апартамента. Сред намерените вещи открива доказателство, че Колиър е ХИВ позитивен.

Яростта му се засилва и той изтезава Колиър още известно време, използвайки запалка, за да гори части от тялото му.

Сетне, за ужас на Колиър, мъжът хваща домашната му котка Мили. Пред очите на Колиър той обесва животното на вратата. Без съмнение в онзи момент Колиър е знаел, че ще умре и бил прав. Мъжът затяга примката около врата му и го убива. После набутва презервативи в устата му.

Все още вбесен, мъжът решава да унижи жертвата си още повече. Той поставя презерватив върху пениса на Колиър и друг върху опашката на котката. След това полага мъртвото животно върху трупа му, така че устата на котката да обгърне пениса, а опашката да бъде в устата на мъртвеца.

Той почиства местопрестъплението и изчаква улиците да се напълнят с хора, за да се слее с тълпата. Взема със себе си 70 лири и чашата, която бил използвал.

Когато тялото на Колиър е открито, полицията се натъква на невиждана сцена. И този път убийството е разследвано от различен екип. Макар престъплението да можело да бъде счетено за инцидент по време на секс, убитата и разположена по този гротесков начин котка накарала детективите да смятат, че става въпрос за нещо много по-сериозно.

Следователите, водени от главен детектив Албърт Патрик, започват да търсят други смъртни случаи в последните месеци. Детектив Тери Уебстър се свързва с екипа, разследващ смъртта на Пери Брадли, но те му казват, че жертвата не е гей и случаят едва ли е свързан. А смъртта на Кристофър Дън била описана като нещастен случай. Но щом се запознава с подробностите около случая на Патрик Уокър, Уебстър осъзнава, че се е натъкнал на следа. Двете плюшени мечета, поставени в поза „69″, доста наподобявали сцената с котката на Колиър. Уебстър се свързва с полицията в Батърси. Най-накрая два от случаите били свързани.

Полицията прави обръщение към гей общността, но твърде много мостове били изгорени.

Убиецът все още копнеел за публичност и на 12 юни, пет дни след убийството на Андрю Колиър, той се обажда в полицията в Кенсингтън, дава подробности за престъплението и заявява, че е убил общо четирима мъже.

Той се обажда и на полицията в Батърси. „Все още ли се интересувате от смъртта на Питър Уокър?“ – попитал ги той. Задал им въпроса дали са спрели разследването, защото не им пука, че е убит хомосексуалист. Казал им, че мечтае да извърши перфектното убийство и че ще убие отново.

Същата вечер мъжът отново се връща в „Коулхърн“, за да избере нова жертва.

Емануел Спитери е 42-годишен жител на Малта, работещ като готвач в Лондон. Той е нисък човечец, с фетиш към кожените панталони и рокерски ботуши. Често посещавал гей барове, но бил свит и стеснителен.

На 12 юни той отива в „Коулхърн“.

Там се запознава с убиеца, но след кратък разговор си тръгва. Това би могло да му спаси живота, но за нещастие малко по-късно убиецът се натъква на него в метрото. Те отново се заговарят и този път Спитери поканва мъжа в апартамента си в Катфорд Югоизточен Лондон.

Последвала обичайната рутина. Спитери бил вързан за леглото с примка около шията. Убиецът настоял да получи картата и ПИН кода му, но Спитери отказал. Мъжът затегнал примката и го удушил.

Убиецът почистил както обикновено, отстранявайки всички следи за присъствието си, а после гледал телевизия до сутринта. Но този път решил да направи нещо ново преди да си тръгне. Събрал хартии и ги поставил на пода в спалнята, където ги подпалил. Надявал се, че пожарът ще унищожи целия комплекс и дори се поколебал дали да не пусне газта, но решил да не го прави.

На следващия ден мъжът се обадил в полицията и им казал да търсят петата му жертва на мястото на пожар в Южен Лондон. Той не знаел, че огъня бил угаснал от само себе си, без да причини никакви щети.

Докато полицията търсела сигнали за пожар, в ранната вечер на 15 юни в участъка постъпило обаждане. Жената била хазяйка, твърдяща че един от наемателите й е мъртъв, а в спалнята има следи от пожар. Така полицията открива Емануел Спитери.

Вече било ясно, че си имат работа със сериен убиец, набелязващ целите си сред хомосексуалистите. Случаите на Дън, Брадли и Спитери също били прибавени към списъка с жертви.

Полицията свиква среднощна пресконференция. Детектив Кен Джон заявява, че петте убийства са свързани „както патологично, така и с веществени доказателства“ и са дело на един и същи човек. Той се обръща към гей общността с молба да бъдат внимателни.

Детектив Албърт Патрик прави коментар за вероятните мотиви за убийствата:„Възможно е убиецът да е болен от СПИН и да си отмъщава“.

На 17 юни е свикана втора пресконференция, на която детектив Кен Джон се обръща директно към убиеца, призовавайки го да се предаде. Той обяснява на пресата, че някакъв човек се е обаждал в полицията и е признал, че е извършил убийствата, давайки пълни подробности, но сега обажданията са спрели. Според Кен Джон тези обаждания били зов за помощ.

Два дни след последната пресконференция в Лондон се провежда Гей Прайд Фестивал. На него присъстват над 50 000 хомосексуалисти, а полицаи раздават брошури, описващи убийствата и предупреждаващи хората от гей общността да бъдат изключително предпазливи с хора, които срещат случайно.

Новината за убиеца, вече наречен „Палача на гейове“, смразява и ужасява града, макар най-малко шокирана да изглеждала самата гей общност. Хомосексуалистите дори се шегували с Палача, наричайки го шеговито „гейриен убиец“.

Полицията се обръща към психолога д-р Майк Бери с молба да направи профил на убиеца. Бери заключава, че Палача е движен от жестоки фантазии, които обаче не успява да реализира в убийствата, което го кара да търси следващи жертви. Според него убиецът не е ХИВ позитивен и не си отмъщава на гей общността.

Друг психолог, д-р Джонас Рапърпорт, се съгласява с Бери и освен това предполага, че убиецът дори не е хомосексуалист, а просто се преструва на такъв, за да привлича жертвите си, давайки им фалшиво чувство за сигурност.

Криминалният психолог Пол Бритън също съветва разследването, както и прочутият профайлър от ФБР Робърт Реслър, който в онзи момент бил в Англия.

Въпреки недоверието на гей общността към властите, един хомосексуалист решава да говори. Този човек пътувал в същия вагон на метрото заедно със Спитери и неговия нов приятел и много добре бил запомнил убиеца. Той дал описание на полицията, което било разпространено на 24 юни. Човекът със Спитери бил бял мъж, на около 30-40 години, висок над 1.80см и гладко обръснат. Имал пълно лице и къса тъмна коса. На база на това описание е създаден фоторобот на заподозряния и разпространен в пресата.

Тъй като свидетелят казал, че се е качил на влака от Чаринг Крос, полицията се свързва с гарата и поисква записите от охранителните им камери от онази вечер. От Чаринг Крос им изпращат около 500 часа видеозаписи, които трябвало да прегледат.

В крайна сметка прегледът на записите им се отплаща – мъжът със Спитери бил уловен от камерите. Полицията разпространява кадъра с убиеца на 2 юли и само за ден получава над 40 обаждания от хора, твърдящи че са виждали и дори са говорили с този човек в „Коулхърн пъб“.
 

На 19 юли 39-годишен мъж влиза в офиса на своя адвокат в крайбрежното градче Саутенд он Сий в Есекс, на около 40 мили от Лондон. Той бил видял видеокадъра и бил разпознал мъжът със Спитери. Това бил самият той.

Неговото име е Колин Айърланд. Колин обяснил на адвоката си, че е мъжът във видеото, но не той е убил Спитери. Казал, че е срещнал Спитери и се е съгласил да отиде в дома му, но когато пристигнали там имало друг мъж и Айърланд не искал да участва и си тръгнал.
 

Междувременно, полицията била идентифицирала мъжът от записа като Колин Айърланд и вече пътувала към него. Адвокатът се обадил на властите и уредил те да се срещнат с клиента му в неговия офис.

С пристигането си Айърланд подава на детективите лист с историята, която бил разказал на адвоката си. Полицията го арестува незабавно и го връща в Лондон. В полицейския участък в Ислингтън му взимат отпечатъци и го разпитват, но Айърланд отказва да говори.

Тя остава там няколко години, но в дома пристигат да живеят още роднини и вече 22-годишното момиче решава да се изнесе с 5-годишния си син и да живее самостоятелно. Преместват се в Грейвсенд, но тя не успява да намери баланс между грижите за детето и нископлатената си работа, така че се връща отново при роднините си, където остава до 1960 година, когато вече е успяла да спести малко пари.

Този път се преместват в Сидкъп, но по-късно същата година, подгонени от безпаричието, отиват да живеят в дома за бездомни майки с деца Уестмолинг в Кент.

Уестмолинг приличал по-скоро на лагер за военнопленници, отколкото на убежище за нуждаещи се хора. Малкият Колин помни как майка му е избухнала в сълзи при пристигането им там. Тя успяла да издържи няколко месеца, преди да се върне обратно при роднините си.

Нещата се подобряват през следващата година. Тя среща мъж и тримата се преместват в самостоятелно жилище. Майката се омъжва и Колин приема фамилията на доведения си баща Сейкър.

Колин харесвал новия си баща, който обаче, макар да бил електротехник по професия, работел само от време на време и се отнасял напълно безотговорно към парите. Семейството постоянно се местело, от което страдал училищния живот на Колин. Той винаги бил „новото момче“ и го подлагали на подигравки. Високото и слабо хлапе някак все не успявало да се приобщи към връстниците си. Между 5 и 10-годишна възраст той сменил шест различни училища.