Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.08.2013 03:49 - Убийството на Ясин Еге: Момчето, което не научи Корана
Автор: varg1 Категория: История   
Прочетен: 1135 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Уговорените бракове са неделима част от индуистката и мюсюлманската култура. Родителите и членовете на семейството се заемат да търсят младоженец за бъдещата булка чрез познати, обяви и сватовници. В съвременна Индия се наблюдава известно разчупване на тези обичаи, но все още съществуват женитби, в които булката и младоженецът се виждат за първи път на брачната церемония. За избор на зет, семейството проучва няколко фактора, като минало, богатство, социален статус, каста и образование. Все повече млади жени в Индия получават висше образование и семействата вземат това предвид, когато избират подходящ партньор.

Обичаят на уговорените бракове в Индия се практикува още от 4-и век. Първоначалната му цел е да обедини и поддържа висшата кастова система. Впоследствие се разпростира и в по-низшите касти, като не позволява на хората да излизат от техния социален статус и предотвратява събирането с неподходящи кандидати. Дори днес 95 процента от женитбите в Индия са уредени.

В мюсюлманската вяра родителите са длъжни да осигурят отглеждането, образованието и женитбата на своите деца. Тяхна отговорност е да уредят дъщерите си с подходящ и евентуално щастлив брак. Смята се, че женското поколение е предназначено за нечий друг дом. Родителите на синове пък, трябва да търсят приемлива и подходяща булка за детето си. Когато се намери такава, бащата на младоженеца се среща с бащата на булката, за да обсъдят доколко двамата млади са подходящи един за друг. Говори се за зестра, разменят се подаръци и се уговаря датата за церемонията.

Брачната церемония често е първият път, когато булката и младоженецът се виждат, като дори не им е позволено да говорят. Задава им се въпросът дали са съгласни с женитбата. Когато се съгласят, се чете Коранът и се потвърждава предварително уговорената зестра. Изплащането на зестрата не е задължително за всяка култура, но все още се практикува и може да бъде особено важна част от брачното споразумение.

Щом се подпише брачният договор, булката незабавно отива да живее в дома на съпруга си. Счита се за срамно, ако момиче от индийско семейство остане неомъжено след 24-годишна възраст.

Повечето култури са практикували уговорени бракове, било то по династични, финансови или политически причини. Всъщност, днешните онлайн сайтове за запознанства са просто сватовници, макар и да не се наричат така. Надеждата за намиране на подходящ партньор кара хората от западното общество да се регистрират и дори да си плащат за членство в тези сайтове. Тъй като много млади индийски мъже живеят на запад, особено в Англия, в Индия има недостиг на подходящи партньори за брак. Това създава нарастваща нужда от сватовници.

Сара, дъщеря на Нафис Ахмед и Мохамед Али Хан, била част от голямо и щастливо семейство в град Хидерабад в Индия. Тя посещава католическо училище, а после завършва университет с почетна степен по математика и статистика. През 2000 година родителите решават, че на 20-годишната Сара й е дошло времето да се омъжи. Регистрирали се в агенция за запознанства.

Агенцията предлага на родителите на Сара мъж на име Юсуф Али Еге. Казали им, че той е 26-годишен, образован младеж с бакалавърска и магистърска степен и има добра работа като управител на клон на Кралската поща в Кардиф, Уелс. Родителите на Юсуф били регистрирали сина си в същата агенция, тъй като далечното разстояние и липсата на време затруднявали избора им на булка. Семействата не се познавали отпреди.

Само след седмица родителите на Сара приемат Юсуф Али Еге като подходящ съпруг за тяхната дъщеря. Следващата сряда семейството на младоженеца идва на посещение и брачната церемония се състояла в петък. Обикновените дълги приготовления за сватбата – седмици, понякога дори години – били забравени, заради бързането на Юсуф да се върне на работа в Кардиф. Младите не разменили и една дума преди да ги оженят.

Сара израства със знанието, че родителите й я обичат и искат само най-доброто за нея. Тя приема и им се доверява да й намерят подходящ и еднакво добре образован партньор в живота. Само няколко дни след женитбата тя се озовава на хиляди километри от семейството и приятелите си в чужда страна. Скоро осъзнава, че се е омъжила за човек едва завършил средно образование, работещ като куриер и понякога като таксиметров шофьор. Бракът им бил нещастен от самото начало. След няколко спонтанни аборта и три години съвместен живот, Сара ражда сина си Ясин с помощта на ин витро оплождане.

Макар да била много нещастна в брака си, в културата на Сара било немислимо да се върне при родителите си. Щяла да посрами цялото семейство и да бъде считана за „нежелана“ омъжена жена, с други думи – бреме.


На 12 юли 2010 година огнеборци се втурват да гасят пожар в жилищна сграда в Кардиф по сигнал на истерична жена, твърдяща, че нейният 7-годишен син Ясин е все още в горящата къща. Огънят е изгасен бързо, пожарникарите намират тялото на зле обгореното момче и се опитват да му окажат първа помощ. Пожарникарят Ричард Хигсън почувствал, че нещо не е наред, тъй като тялото било вкочанено и топло. Лицето не било подуто, а в устата нямало сажди. Линейка откарва Ясин в най-близката болница, но той е обявен за мъртъв още по пътя. Неговата майка, Сара Еге, също се била нагълтала с дим и, придружена от съпруга й, е откарана до болницата в друга линейка.

Бащата на Ясин казва на полицията, че неговият син не бил отишъл на училище този ден, защото класът щял да ходи на тематичен „Пикник с Мечо“, а момчето нямало плюшено мече. Семейството, приятелите и съседите са травматизирани от трагичния инцидент. Натъжени съседи, съученици и приятели оставят цветя и плюшени мечета пред дома.

Само след дни обаче, аутопсията разкрива шокиращата истина. Преди смъртта си Ясин бил претърпял цял низ от систематичен физически тормоз. По тялото му откриват многобройни наранявания в стомашната област, счупени ребра, фрактура на ръката и един от пръстите. Оказва се също, че момченцето е било мъртво още преди пожара.

Двамата родители са разпитани от полицията. В записано признание, Сара казва на следователите, че е убила сина си, защото не можел да научи наизуст Корана. Няколко седмици по-късно тя оттегля тези самопризнания. Съпругът й Юсуф отрича да е знаел за какъвто и да било тормоз или побои над сина му. Сара е обвинена в убийството на Ясин. Юсуф Али Еге е обвинен в причиняването на смъртта му поради бездействие.


Процесът започва през май 2012 година в Кралския съд в Кардиф. Прокурор Йън Мърфи уведомява журито, че в записаните й признания Сара е казала на полицията, че редовно е биела Ясин с пръчка. В деня на смъртта на момчето тя го била, докато паднал на земята, все още шепнейки откъси от Корана. Оставила сина си да лежи на пода и, когато се върнала след 10 минути, го заварила да се гърчи и трепери. След минути осъзнала, че е мъртъв. Тогава заляла тялото с течност за разпалване на барбекю, за да прикрие с огън скорошните и стари рани, които му била причинила.

Нейният адвокат Питър Мърфи заявил, че Сара е била жертва на психически и физически тормоз от страна на съпруга й, който бил започнал само дни след женитбата им. Свидетелствайки в своя собствена защита, Сара казала на съда, че не е причинила смъртта на сина си и че нейният съпруг е отговорен за убийството на Ясин. Той бил пребил момчето, причинявайки стомашните и други наранявания, които довели до смъртта му. Казала също, че показанията й пред полицията са били направени в състояние на страх за живота й, тъй като Юсуф и неговото семейство я заплашвали. Тя обичала малкото си момче повече от всичко и никога не би го наранила.

Когато обвинението пуска записаното признание на Сара на журито, тя се разстройва и й позволяват да напусне съдебната зала. Мъчителните признания описвали как тя редовно е пребивала Ясин „като куче“, тъй като все повече се изнервяла от неговата неспособност да научи Корана до нивото на по-големите момчета в тяхната джамия. Откъси от незаписани разпити, в които обвиняемата казва, че е загубила контрол и е пребивала сина си редовно без никаква причина, също били прочетени на журито. Сара твърдяла, че се опитвала да спре, но не била в състояние. „Той беше толкова добър, никога не се оплакваше от нищо. Обвинявам гнева си, загубих контрол. Сама не мога да разбера всичко това. Нямах намерение да наранявам сина си”.

Съдът изслушва показанията на учителя на Ясин, който бил забелязал рана на ръката на момчето през 2007 година. Ясин казал, че майка му го е ударила с линия. Учителят повдигнал този въпрос пред директора, който пожелал да говори с някой от родителите. Този следобед Сара дошла да прибере Ясин от училище. Тя обяснила на директора, че е ударила детето, защото не слушало. Директорът й казал: „Всички понякога губим търпение, но не бива да постъпваме така“.

Адвокатът на Юсуф взима думата и казва, че няма доказателства бащата да е знаел за страданията, които съпругата му причинявала на Ясин. Според него Сара била грижовна и отдадена майка, а момчето никога не му се било оплаквало от нея. Юсуф работел на две места, което означавало, че рядко се прибирал вкъщи. Той нямал предимството на учителите, които прекарвали по шест часа дневно с Ясин, и не можел да види болката му. Директорът споделил тревогите си единствено с майката и не уведомил бащата за случилото се.

Възникват въпроси около поведението на Юсуф Али Еге в деня на пожара. Някои от наблюдателите на инцидента споделят, че той сякаш вече знаел за смъртта на сина си, когато пристигнал вкъщи.

В заключителната си реч прокурор Йън Мърфи казва, че Сара била обещала да купи велосипед на Ясин, ако научи перфектно първите две глави от Корана до 19 юли 2010 година. Когато момчето не успяло да изпълни тези очаквания, тя избухнала от ярост, причинявайки смъртта му.

Съдия Ройс обобщава шестседмичния процес, казвайки на съдебните заседатели да оставят всякакви емоции настрана във взимането на решението кой казва истината и кой не. За да осъдят Сара Еге, казал той, трябвало да бъдат сигурни, че тя е причинила нараняванията, довели до смъртта на Ясин, че не е потърсила навреме медицинска помощ и че го е подпалила. Ако решели, че тя е убила сина си, но в онзи момент не е била с всичкия си, тогава трябвало да я обявят за виновна в непредумишлено убийство на основание ограничена отговорност.

За да осъдят Юсуф Али Еге, казал съдията на журито, те трябвало да бъдат сигурни, че той е знаел, или е трябвало да знае, че синът му е в рисково положение и че не е предприел необходимите действия, за да го защити.


След тридневно обсъждане съдебните заседатели се връщат в съда, съобщавайки че не са успели да стигнат до единодушна присъда за нито един от обвиняемите. Според тях нямало да могат да стигнат до съгласие дори ако разполагали с повече време. Съдия Ройс разпуска съда и делото е изпратено за преразглеждане.


Процесът срещу Сара и Юсуф Али Еге се провежда отново на 31 октомври 2012 година в Кардиф. Както и на първото дело, Сара е обвинена в убийството на сина й, а Юсуф Али Еге в причиняването, или позволяването на смъртта му да се случи чрез бездействие. И двамата отричат обвиненията.

В своята уводна пледоария прокурор Йън Мърфи настоява, че Сара Еге е причинила нараняванията на сина си с намерението да го убие или да му причини сериозна вреда. След това го подпалила, за да прикрие множеството рани, нанесени на детето в деня на смъртта му и преди това. Той настоява да бъдат представени пред съда медицински доказателства, описващи нараняванията, които Юсуф би трябвало да е забелязал, тъй като е делял едно легло със сина си.

Съдебното жури изслушва мъчителните показания, направени от Сара пред полицията дни след смъртта на Ясин. В тях тя описва как е пребила сина си, вбесена от неспособността му да рецитира стихове от Корана според нейните високи изисквания. Когато колабирал, тя го завлякла в кухнята, за да му даде мляко, от което той сръбнал малко. После го занесла в спалнята и го преоблякла. Оставила го за около 10 минути, смятайки че е заспал. Когато се върнала, го заварила да се тресе и трепери. Детето поело последния си дъх преди да умре.

Тя се паникьосала и решила да изгори тялото му със запалителна течност, за да прикрие нараняванията. В този запис Сара твърди, че била изгубила контрол и е пребила сина си без никаква основателна причина. Освен това казала на полицията, че веднъж Ясин бил отишъл на училище толкова пребит, че не могъл да седне на чина си. Учителите го изпратили обратно вкъщи. Сара го прехвърлила в друго училище, осведомявайки директора, че синът й страда от нараняване на крака, което му пречи да седи.

Пожарникарят Ричард Хигсън повтаря своите показания от миналия процес, казвайки на журито, че при пристигането му в дома на Еге е забелязал, че зле изгореното тяло на 7-годишния Ясин е необичайно сковано и горещо. Според него цялата ситуация „миришеше на гнило, нещо не беше наред“. Когато бащата пристигнал у дома, Сара казала: „Изгорен е, изгорен е, наистина е изгорен“, а Юсуф, много спокойно, попитал: „Но жив ли е?“. Хигсън знаел, че момчето е мъртво, но не казал на родителите, защото се опитвал да бъде „много дискретен“. Въпреки това, останал с усещането, че Сара вече знаела, че синът й е мъртъв. Той казал на съда, че бащата бил необичайно спокоен предвид обстоятелствата.

Адвокат Питър Бъркит от защитата на Юсуф Али Еге призовава криминалния психолог доктор Робърт Рийвс на свидетелското място. Той се съгласява, че Сара е разказала четири очебийно противоречащи си истории за събитията, довели до смъртта на Ясин. Доктор Рийвс казва на съда, че според него у г-жа Еге са се наблюдавали признаци за депресия и психоза преди и след инцидента с детето й. Той признава, че му е трудно да приеме твърденията на г-жа Еге, че е чувала гласове, казващи й да бие сина си.

Сара Еге се качва на свидетелската скамейка след д-р Рийвс. Започва показанията си, описвайки детството си в Индия, образованието си и уреждането на брака й с Али Еге. Заявява, че не е наранявала Ясин; съпругът й бил отговорен за това. Две години преди смъртта на момчето, служителите в две основни училища били привлекли вниманието й към това че синът й изпитва болки и я посъветвали да го заведе на лекар. Тя не го направила, защото Юсуф й бил казал, че социалните служби ще им отнемат Ясин.

Сара продължава разказа си, казвайки че голямата дървена пръчка, за която споменавала в записаните си показания, била използвана от съпруга й, за да бие както Ясин, така и нея. Тя излъгала в полицията, защото се страхувала за живота си, тъй като била заплашвана от съпруга си и неговото семейство. Описвайки деня на смъртта на Ясин, тя казва: „Аз и Юсуф се карахме в детската стая и той ме удари и ме събори с ритник в стомаха на пода. Пищях и Ясин дойде при нас и се опита да ми помогне с думите „Не наранявай мама“. Тогава Юсуф удари и него и го ритна два пъти”. Тя искала да заведе сина си в болницата, но съпругът й не разрешил.

Съдът научил, че Юсуф я биел редовно по време на брака им и понякога удрял и Ясин. Майката на Сара, г-жа Нафис Ахмед, казала, че през 2007 година тя и мъжът й разбрали, че Юсуф е бил арестуван за побой над дъщеря им. Родителите на Юсуф ги посетили в Индия и ги заплашили, че ще ги убият, ако нещо се случи със сина им. Г-жа Ахмед казала на съда, че дъщеря й е обичала сина си и била добра майка. Сара никога не й била споменавала, че е удряла детето. Макар да знаели, че тя е нещастна в брака си, те й казвали: „Сега си омъжена и трябва да се постараеш да потръгне, това е въпрос на чест и уважение”.

Представени са медицински доказателства, описващи нараняванията, нанесени върху Сара от съпруга й през годините. Обвиняемата била посещавала спешното отделение на местната болница най-малко шест пъти с подозрителни контузии. Веднъж, през 2007 година, Юсуф извикал линейка, обяснявайки че жена му е била нападната. Медиците си тръгнали от дома им, тъй като той станал агресивен, и се обадили в полицията. Когато дошли служителите на реда, Юсуф отрекъл да е удрял жена си и казал, че случайно я е „пернал“ по устната и я е ударил в стомаха при самозащита, понеже тя връхлетяла върху него докато се карали. Той бил арестуван, но бързо го освободили, понеже Сара отказала да повдигне обвинения.

Адвокатът на Сара разпитва Юсуф Али Еге за предполагаемата враждебност на неговото семейство към съпругата му, което уж се дължало на няколкото й спонтанни аборти, довели до съмнения, че тя вероятно е бездетна. Юсуф отговорил, че това са пълни глупости и че съпругата му е измислила всички обвинения срещу него. Когато е разпитан от собствения си адвокат, той казва, че никога не е виждал Сара да удря Ясин – само веднъж си била позволила да повиши тон на детето в негово присъствие. Отново наблегнал, че не е имал никаква представа Ясин да е бил подлаган на каквото и да било физическо насилие. Казал, че е бил шокиран, когато чул за резултатите от аутопсията.

В своите показания Сара разказва на съда как нейният съпруг бил записал Ясин в класовете за напреднали в местната джамия, понеже искали синът им да стане „Хафиз“ – човек, който знае Корана наизуст. Тя признава, че започнала да се ядосва, когато момчето не успяло да научи текста в срок.


Съдебното жури се оттегля за вземане на решение на 5 декември 2012 година. След продължилото осем часа обсъждане, те се връщат с единодушната присъда „виновна“ в случая на Сара Еге за убийството на сина й. Намират я за виновна и във възпрепятстване на правосъдието чрез опит да изгори тялото му.

Чувайки присъдата си Сара Еге избухва в ридания. Съдията й казва, че я грози доживотен затвор. Юсуф Али Еге е намерен за невинен в причиняването или допускането чрез бездействие на смъртта на сина му. Той напуска съдебната зала без да покаже никаква емоция.

Съдията обявява, че ще се произнесе за срока на присъдата на Сара след Нова година, когато получи медицински доклад за състоянието й.

Решението „виновна“ предизвиква вълна от негодувание в Кардиф и цялата страна. Мнозина смятат, че присъдата е несправедлива и че съдът е пренебрегнал доказателствата за упражняваното от Юсуф домашно насилие над съпругата и сина му. Най-различни женски организации се заемат да осигурят отхвърлянето на присъдата на Сара и призовават за по-старателно разследване на действията на съпруга й по време на техния брак.

На 7 януари 2013 съдията произнася доживотна присъда и постановява Сара да излежи минимум 17 години преди да може да кандидатства за помилване. Чувайки това, тя припада и се налага да бъде изнесена от съдебната зала. Нейният адвокат е подал молба за обжалване.


kriminalnidosieta.com/izvestni-slutchai/ubiystvoto-na-yasin-ege-momtcheto-koeto-ne-nautchi-korana/ 



Гласувай:
4



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: varg1
Категория: Лични дневници
Прочетен: 20125755
Постинги: 18642
Коментари: 10023
Гласове: 71260
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031