Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.09.2012 06:46 - II част, т. 1-а: ПРЕСЛАВНА ВАРНА (МАЛЪК ПРЕСЛАВЕЦ) - ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА СТОЛИЦА
Автор: devnenetz Категория: История   
Прочетен: 6863 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 10.09.2012 16:49


 

Инж. Драгия Драгиев

 

ПРЕСЛАВНА ВАРНА (МАЛЪК ПРЕСЛАВЕЦ)

ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА СТОЛИЦА

 

                                                                   На Константин                                       

 

       

II. ЧАСТ

 

 

        1. Първа река Варна и град Преславна Варна.

        2. Голям римски военен център край Одесос – Плюскова – Преславна Варна – Стар преславен дом – Малък Преславец – Михелич.

       

image 

Фиг. 1

http://lazarus.elte.hu/hun/digkonyv/topo/200e/46-43.jpg

 

До завладяването на България от турците сме имали три истински столици.

Първата са я наричали Преславна Варна-Плюскова, по-късно –

Малък ПреславецБарасклафис и накрая – Михелич!

1 – Останки от овалния кастел на Преславна Варна, 2 – Крайезерен път от Повеляново за Преславна Варна, за Добрич и за Одесос, 3 – Директен шосеен път от Девня за Преславна Варна и Теке, за Добрич и за Одесос (несъществуващ като шосе по времето на Преславна Варна), 4 – Шосеен път от Добрич за Теке, за Девня и за Одесос (несъществуващ като шосе по времето на Преславна Варна), 5 – Село Теке, 6 – Голям Преславски път (Шосеен път от Одесос за Преславна Варна, несъществуващ като шосе по времето на Преславна Варна), 7 – Малък Преславски път (Крайезерен път от Одесос за Преславна Варна, за Девня и за Добрич),  8 – Западни покрайнини на Одесос, 9 – Останки от втора сграда (Замък? Казарма?) или от заградена зона за граничен и митнически контрол на пътникопотока и стоките.

 

 

 

 

 

 

1. ПЪРВА РЕКА ВАРНА И ГРАД ПРЕСЛАВНА ВАРНА

 

            Досега съм срещал в интернет Партенопол, Потамос и Девина като далечни имена на Марцианопол, на река Девненска, а и на днешния град Девня. Тук обект на разсъжденията ще бъде най-вече името Варна, което може и трябва да ни отведе до нов хоризонт на българската история.

 

·        Вече стана дума за предположението ми, че по религиозен път името Барнеа-Варнеа-Варни-Варна е пренесено върху цялата девненска изворна зона. Девненската карстова група от тридесет извора с общ дебит над 3000 литра вода в секунда е била в далечното минало, а и до днес е пълен природен аналог на спасителния, абсолютно едноименен библейски район Kadesh Barnea близо до  известната канара Мерива в Синай. В онези далечни библейски времена на тежки, изнурителни, гладни и безводни масови преселения и огромни военни сблъсъци, диви кланета и разрушения, стотици хиляди разноплеменни воини и техните бойни коне, волове, камили и домашни животни са пиели спасителна вода от девненските извори.

·        Известно е, че град Марцианопол – един от най-старите, най-големите (площ 800!!! дка) и най-благоустроени за времето европейски крепостни градове, е бил седалище на митрополит; имал е църкви; монетарници и производство на оръжия. Този град е бил голям център и голямо огнище за разпространение на библейските знания и християнството, и цели векове е доминирал над Одесос. Полетата около Марцианопол, рововете около крепостната му стена, неговата река и неговият въздух са погълнали толкова много човешка кръв и човешки съдби, че са достойни за перата на големите български и европейски писатели и историци. Последното може да се каже и за първия крупен римски военен център AD Salices-При върбите, който се  е намирал на девет римски мили от Марцианопол между селата Манастир и Житница, Варненска област.

·        Може би Девненските извори и Девненската река са получили името Барнас-Варнас още преди  трайното настаняване на  римляните, славяните и българите в тукашните земи. С течение на вековете името Барнас-Варнас-Varna R. е станало име на девненската река – нещо, което се вижда от фиг. 2. Постепенно името Варна е станало доминиращо име на двете езера; на реката между голямото езеро и морския залив.  Центърът на Преславна Варна се е намирал на около 5 - 6 километра западно от тогавашния морски бряг при Одесос и само на 950 м. от езерния бряг. След стотици години чужди пътешественици, военни командири и картографи обърквали имената; често именували и река Провадийска с името Варна; по-късно застопорили това име върху морския залив, пристанището на Одесос, а през или след  XI ! век – и върху самия Одесос.

 

 

      image

 

Фиг. 2

Collection Barry Lawrence Ruderman, 1670, www.RareMaps.com

1 – Varna flu (Река Девненска), 2 – Varna ( Преславна Варна-Плюскова, Аспарухова столица).

 

 

image 

Фиг. 3

Collection Barry Lawrence Ruderman, 1670, www.RareMaps.com

 

            На картата фиг. 3, а и на много други карти, Силистрия (1) е поставена неправилно западно от днешна Варна. Река Девненска Варна (2) неправилно идва от „западния”, а не откъм северния силистренски край. Без да знаят, мнозина от тогавашните картографи са обединявали река Девненска (2)  с добруджанската Суха река, които със съвпадащите си направления наистина се доближават значително около гр. Вълчи дол, но не са свързани помежду си, защото едната тече на юг, а другата – на север. Независимо от това, че центърът на град Преславна Варна (3) отстои от морския бряг на около 5 - 6 км., той все пак е поставен правилно на видимо разстояние от залива и малко по-навътре в сушата. Тази карта e от XVII век и ясно показва, че дори и тогава географската и картографската науки са смятали, че Първа Варна е на изток, а не на юг от Силистра. Ето защо не бива да се чудим защо Ал Идриси пише, че в източна посока, на четири дни път от Силистра се стига да град Барасклафис (Преславец) и не трябва да търсим същия по устието на Дунав. Според мен, противно на всички досегашни хипотези, Барасклафис, Барнас (Първа Варна) и Преславец са един и същи град, само, че Ал Идриси и неговите многобройни осведомители не са знаели това.

 

         Тук ще направя едно отклонение, за да посоча още един пример на груба неточност в писанията на Ал Идриси. Когато описва как се отива от Разград до Шумен, той казва: От град Агризинус (Разград) в източна посока до град Масийунус (Шумен) има 40 мили, или един ден път. Масийунус е многолюден град. В него има една кантора за Русия. Известно е, че Шумен е югоизточно, а не източно от Разград. Явно е, че вземайки решения при ползване на текстовете на Ал Идриси, винаги трябва да се има едно на ум. Трудно ми е да формулирам причините за грубите неточности на този иначе полезен за нас автор. Най-вероятно неговите осведомители (хора пътували по търговски дела по нашите земи) не са били прецизни в твърденията си и по тази причина Ал Идриси е допуснал не една, а многобройни груби грешки. Възможно е той да е ползвал грешни карти съставени от други автори, в които Силистра е западно от Девня и Варна. Реална е и обратната възможност – по текстовете на Ал Идриси и на други като него, съставителите да са нарисували тези карти, които при грешен писмен текст са родили и грешни карти. Така че, връщам се още веднъж към Барасклафис-Преславец, който според Ал Идриси се намирал на четири дни път „източно” от Силистра. Доколкото можах да се ориентирам, според Ал Идриси един ден път (явно не пеша, а с кон!) се равнява на около 30 – 35 римски мили, т. е. на около 45 – 50 км. Тук ще допълня, че авторът, който е арабин, е записал точно по арабски гръцкото произноиение на името Преславец, като Барасклафис. В това не бива да има съмнения. Пък това име правилно е и преведено от Барасклафис на Преславец. И така – вече трябва да сме уверени, че Преславец или Малък Преславец и Преславна Варна са едно и също нещо. Онова нещо, което коварните гърци нарекли „Тъй наречената Варна, близо до Одесос”.

            Тук ще дам и един руски цитат. Освен, че дълги години руснаците са смятали, че Малый Переяславец се е намирал при Марцианопол, те пишат: Следующий год отдал в руки Святослава Переяславец, Доростол и восемьдесят других городов-крепостей. Фактически все городки по Дунаю были в руках киевлян. Князь сел на место болгарских царей и стал управлять новой своей державой.

            Аз мисля, че вече ще става все по-ясно, че мястото на българските царе е било не по горното течение на Дунава, не в Марцианопол, не в Одесос, а в Преславна Варна!

 

·           С геостратегическото си място Преславна Варна освен българска столица, наистина е била и наше средоточие на международната търговия. От юг, по морето идвали стоките от Константинопол, от Западна Европа по Дунав, през Силистра и след четири дни път по суша се стичали европейските стоки, а от север по морето варягите-викинги носели със своите лодки руските стоки. За българските стоки е излишно да говорим. Действително при Преславна Варна и чрез пристана Росито* се е вихрела международна търговия подобна на тази в Константинопол. Вероятно не само българските и славянски елитни семейства кичели своите дъщери, синове и къщи с върхови за времето дрехи, обувки, украшения, оръжия и домашни пособия изработени в най-добрите работилници на Европа и Азия. Вероятно Преславна Варна е представлявала един мини-константинополски търговски център. семейства кичели своите дъщери и синове с върхови за времето украшения и оръжия

     

      * П. Георгиев доказва, че Росито се е намирало при сегашната Казашка махала. В сегашното Варненско езеро зимували до 1000 лодки и хиляди варяги-викинги. Всеки може да си представи каква търговия се е въртяла в тези забулени от историческия мрак времена.

 - Следва -




Гласувай:
0



1. devnenetz - Уважаеми колеги от Blog. bg, Ува...
10.09.2012 08:24
Уважаеми колеги от Blog.bg,
Уважаеми нерегистрирани ползватели на Blog.bg,

От три години се трудя за откриването на местонахождението на Първата столица на Аспарухова България. Извървях сложен път, разработих няколко варианта. Този е последния. Вярвам в неговата истинност. С изключение на ст. н. с. д-р П. Георгиев, нямам добри контакти с учени от българската историческа и археологическа науки, тъй като професията ми е далеч от тях. Считам, че ще бъде полезно за нашето българско дело с тази ми разработка да се запознаят и хора от науката, и блогъри, и нерегистрирани читатели. Особено важно е тя да стигне до патриотичните организации и форуми. В това отношение ми е нужна Вашата помощ.
Убеден съм, че публикувайки нови неизвестни факти около „Тъй наречената Варна, близо до Одесос” и Малък Преславец, ние се изправяме пред прага на коренна промяна в писаната българска история за периода 680 – 820 год. Ако прочетете тази последна поредица от моите публикации от начало до край, се надявам да Ви убедя в това.
Ако някой от Вас пожелае да му изпратя разработката си по електронната поща, моля да ми се обади на адрес: devnenetz@gmail.com.


цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 1194534
Постинги: 528
Коментари: 339
Гласове: 1259
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031