Фред и Роуз Уест са една от най-прочутите двойки серийни убийци в криминалната история. Двамата обичали да подмамват уязвими бегълки и стопаджийки, предлагайки им превоз, подслон или работа. Щом попаднели в тяхната Къща на ужасите, младите жени бивали събличани, връзвани, изтезавани, убивани и накрая разчленявани и погребвани. Сред жертвите на смъртоносния дует е и собствената им дъщеря, 16-годишната Хедър.
Находка

24 февруари 1994 г. слага началото на края – краят на необикновените неща, които се случвали в една обикновена, триетажна къща в центъра на Глочестър. И началото на разбулването на страшните тайни, които се криели на ул. „Кромуел“ 25.

В онзи следобед полицията пристигнала, за да разговаря със собственика на къщата Фред Уест. Вместо него, те заварили там неговата едра, подпухнала съпруга Роузмари, която се обадила на съпруга си в минутата, в която й показали заповедта за обиск:

„По-добре се прибирай вкъщи. Ще разравят градината, търсят Хедър“.

Тъмнокосият мъж с маймунско лице като че ли се разтревожил единствено от бъркотията, която щели да оставят след себе си полицаите, разкопаващи двора му. Той спрял в полицейското управление на път към къщи. Фред казал на полицията, че той и Роуз нямат представа къде е Хедър, но не се тревожат особено. „Много момичета изчезват“ – обяснил той, – „приемат чуждо име и стават проститутки“. Той казал, че Хедър е лесбийка и има проблеми с наркотиците.

Роуз, която била разпитвана в къщата, разказала подобна история. Хедър била изчезнала на 16-годишна възраст, през 1987 г. Тя потвърдила, че дъщеря й е лесбийка и добавила, че момичето е много непокорно и мързеливо същество.

През същата нощ Фред и Роуз останали будни и провели един дълъг разговор. На следващата сутрин той отишъл при полицаите и им казал: „Аз я убих“. Когато го отвели в управлението, Фред разказал с подробности как е нарязал тялото на Хедър на три части и ги е погребал. Той повтарял непрекъснато, че Роуз не е знаела абсолютно нищо за убийството.

Двайсет минути по-късно той се отрекъл напълно от казаното досега. „Хедър е жива и здрава. Сигурно в момента е в Бахрейн и работи за някой наркокартел. Тя има Мерцедес, шофьор и нов акт за раждане“. Той казал на полицията, че могат да копаят колкото си искат, но няма да я намерят.

Полицията все пак открила три човешки кости, но те не били на Хедър. Когато Фред научил за тази находка, той отново признал, че е убил дъщеря си, но отрекъл в градината му да са погребвани други хора.

Фред разказал как точно се е случило убийството. Между него и твърдоглавата Хедър избухнал скандал, той я зашлевил за нахалството й, но тя започнала да му се присмива и той я хванал за гушата. Трябва да е стискал много силно, защото момичето посиняло и спряло да диша. Той се опитал да я съживи, но нямал нужните умения и затова я завлякъл във ваната и я полял със студена вода. Свалил дрехите й, извадил я от ваната и я изсушил. След това се опитал да я натика в една голяма кофа за боклук, но тя не се побрала.

Фред разбрал, че ще се наложи да я направи по-компактна и я върнал обратно във ваната. Но преди това я удушил с един чорапогащник просто, за да бъде сигурен, че наистина е мъртва.

„Не исках да я докосвам, докато е жива. Ами, ако бях започнал да й режа крака или главата и тя изведнъж се беше събудила?“.

Той затворил очите на Хедър преди да я разчлени. „Ако някой си лежи и ви гледа, вие няма да използвате нож върху него, нали?“.

Когато отрязъл главата й, той намерил звука - „някакво ужасно хрущене“ – за много неприятен. Въпреки това продължил с краката, извивайки стъпалото, докато не чул „един силен пукот и кракът остана в ръцете ми“. Нарязана на парчета, Хедър се побрала идеално в кофата за боклук.

Още същата нощ, докато семейството му кротко спяло, той погребал тялото на Хедър в градината, където то останало в продължение на седем години.

Фред Уест произхожда от стар род на фермерски работници от Херфордшър. Той е роден през 1941 г. в селцето Мач Маркъл, намиращо се на около 120 мили западно от Лондон, а родителите му са Уолтър и Дейзи Уест. Фред започнал живота си като красиво бебе с огромни, пронизващи сини очи и руса коса.

Въпреки войната и бедността, в която живеело семейство Уест, те дали живот на още шест деца. Фред и майка му се радвали на много близка връзка. Той бил нейният любимец и правел всичко за нея. Фред се разбирал добре и с баща си, на когото се възхищавал и взимал за пример.

Красивото бебе се превърнало в грозновато момче. Русата му коса потъмняла и изглеждала мръсна и неподдържана. Той бил наследил някои от по-непривлекателните черти на майка си: прекалено голяма уста и празнина между зъбите. Фред страшно приличал на циганче.

Той не бил способен ученик и непрекъснато се забърквал в неприятности, заради което го наказвали с пръчка. Доста пълната и раздърпана Дейзи често отивала да се разправя с учителите, задето са били сина й. Това превърнало Фред в предмет на много шеги. Съучениците му го наричали „мамино синче“. Той напуснал училище почти неграмотен на петнайсет години и започнал работа като полски работник.

Навършвайки шестнайсет години, Фред вече бил успял да се научи как да се харесва на момичетата. Той бил изключително агресивен с противоположния пол и хуквал след всяка девойка, която му грабнела окото.

Впоследствие Фред твърди, че неговият баща е правил секс с дъщерите си, използвайки логиката: „Щом съм ви създал, значи мога да ви имам“. Но, тъй като Фред е хроничен лъжец, е трудно да се каже дали баща му наистина е извършвал кръвосмешение. Фред твърдял дори, че той бил направил дете на една от сестрите му.

На седемнайсет години Фред пострадал много сериозно в една мотоциклетна катастрофа, заради която изпаднал в кома за една седмица и получил метална пластинка в главата. Кракът му бил счупен и останал завинаги малко по-къс от другия. Според мнозина, точно това нараняване на главата го е направило склонен към внезапни изблици на ярост и му пречело да контролира емоциите си.

След възстановяването си от инцидента Фред се запознал с хубавичката 16-годишна Катрин Бърнадет Костело, с прякор Рина, която си имала неприятности с полицията още от ранно детство. В момента, в който се срещнала с Фред, тя вече била изпечен и опитен крадец. Те станали любовници почти незабавно, но връзката им приключила, когато след няколко месеца тя се прибрала в родната си Шотландия.

Фред бързо насочил вниманието си другаде и пъхнал ръцете си под полата на една млада жена, която стояла до него на пожарната стълба в местния младежки клуб. Момичето било достатъчно впечатлено от неговия жест, за да го бутне от стълбата. При падането той си ударил главата и загубил съзнание. Последвалите събития и промяната в поведението на Фред подсказват, че при този инцидент и мотоциклетната катастрофа вероятно са му били нанесени някои мозъчни увреждания.

През 1961 г. Фред и един негов приятел откраднали верижка за часовник и табакери за цигари от един бижутерски магазин. Двамата били заловени с крадената стока и глобени. Това било началото на неприятностите му. Няколко месеца по-късно той бил обвинен в забременяването на едно 13-годишно момиче – дъщеря на едно приятелско семейство. Фред бил изненадващо упорит и като че ли не виждал нищо нередно в постъпката си.

Това негово отношение и последвалият скандал причинили сериозен разрив в семейните отношения. Фред бил изгонен от къщи и трябвало да си намери друго място за живеене. Той започнал работа по строителните обекти и не след дълго бил заловен да краде материали и да спи с млади момичета.

На процеса, на който се разглеждал случаят с 13-годишното момиче, лекарят на Фред заявил, че той страда от епилептични припадъци. Благодарение на това той се разминал със затвора, но зарът бил хвърлен. На 20-годишна възраст Фред Уест вече бил осъден насилник на деца и крадец на дребно – пълен позор за семейството си.
Първа кръв

През 1962 г. родителите на Фред склонили да го приберат отново вкъщи и той се върнал в Мач Маркъл. През същото лято неговата приятелка Рина Костело се върнала от Шотландия и възобновила връзката им. Те изглежда си пасвали доста добре. Рина не била обикновено момиче, а доста опитна нарушителка на закона, която още като тинейджър имала досие за проституция и обир с взлом. Това, че Рина била бременна от един азиатски шофьор на камион, внесло напрежение в отношенията между тях.

Въпреки това те се оженили тайно през ноември същата година и веднага се преместили в Шотландия. Неговите родители вярвали, че бебето е на Фред. Когато Шармейн се родила през март 1963 г., Фред накарал Рина да пише на майка му, че е загубила детето при раждането и двамата са осиновили дете от смесена раса.

Макар Рина да имала опит в проституцията, тя не можела да издържи на ненаситния сексуален апетит на Фред Уест. Неговият интерес към „нормалния секс“ бил минимален. Той искал орален секс, бондидж (връзване) и содомия по всяко време на деня и нощта.

Фред карал камион за сладолед, което му давало неограничен достъп до голям брой малки момичета. За човек с неговата сексуална нагласа това било истински рай. Неговата учтивост, искреност и вдъхващ доверие външен вид, както и способността му да разказва интересни истории, го правели привлекателен за тинейджърките, които се събирали около камиона му. Въпреки постоянните си, почти всекидневни изневери, Фред бил много собственически настроен към Рина и Шармейн.

През 1964 г. Рина родила на Фред дъщеря, която кръстили Анна Мари. През следващите няколко години връзката им била изпълнена с раздели и събирания. През това време двамата се запознали с Анна Макфол, чийто приятел бил убит в катастрофа. По същото време Фред бил замесен в инцидент с камиона си, в който бил загинал един младеж. Макар вината да не била негова, той се тревожел, че ще загуби работата си. Поради тази причина Фред, Рина и техните две деца, плюс Анна Макфол, се преместили обратно в Глочестър. Фред си намерил работа в една касапница.

Работата в касапницата имала безусловен ефект върху Фред. В един момент той развил морбиден интерес към труповете, кръвта, разчленяването и некрофилията.

Бракът на Рина и Фред ставал все по-нестабилен. Рина искала да отведе двете си деца обратно в Глазгоу, но Фред отказвал да ги пусне и тя заминала сама. Но, тъй като се чувствала нещастна без децата си, през юли 1966 г. тя се върнала в Глочестър и заварила Фред и Анна Макфол да живеят заедно в една каравана.

Впоследствие Рина разказва на полицията, че съпругът й е бил сексуален перверзник и непригоден да отглежда деца. По същото онова време в района на Глочестър били извършени осем сексуални нападения от човек, съвпадащ с описанието на Фред Уест.

В началото на 1967 г. Анна Макфол забременяла от Фред. Тя се опитвала безуспешно да го накара да се разведе с Рина и да се ожени за нея. През юли Фред най-сетне отговорил на упоритите й искания, като я убил и заровил бременното й тяло край караваната.

Той не само убил любовницата си и нероденото си дете, ами бавно и методично разчленил трупа й и го погребал заедно с ембриона. Преди това Фред отрязал пръстите на ръцете и краката й, което щяло да се превърне в ритуален подпис в бъдещите му престъпления.

Фред се държал изключително нервно след изчезването на Макфол. Сетне Рина се върнала при него в караваната и той отново станал себе си. Той с усмивка на уста изпращал Рина да заработва пари като проститутка и започнал открито да задява малката Шармейн.

През януари 1968 г. хубавичката 15-годишна Мери Бастхолм била отвлечена от една автобусна спирка в Глочестър. Някои вярват, че Фред е отговорен за нейното изчезване, понеже впоследствие той отвличал жени от автобусни спирки по същия начин.

Освен това между него и Мери Бастхолм има доста свързващи неща: той бил клиент в кафенето, в което работела, и момичето често му сервирало чай; Фред бил нает да извърши някакъв ремонт в същото заведение и прекарал там известно време; Мери била забелязвана в компанията на момиче, което съвпадало с описанието на Макфол; и един свидетел твърдял, че е виждал Мери в колата на Фред.

През февруари майката на Фред починала след операция на жлъчката. Той се замесил в серия от дребни кражби и често оставал без работа. На 29 ноември 1968 г., докато работел като доставчик в една фурна, той срещнал момичето, което щяло да стане негова следваща съпруга и дългогодишна сродна душа, в лицето на Роуз Летс.

Роузмари Летс е родена през ноември 1953 г. в графство Девон в Англия. Прогнозата за бъдещето й далеч не била благоприятна още от самото начало. Нейният баща Бил Летс е шизофреник, а майка й Дейзи страдала от жестока депресия. Бил Летс бил жесток домашен тиран, който изисквал безусловно подчинение от съпругата и децата си. Той обичал да ги дисциплинира и си търсел причини да го прави. Благодарение на психотичните му изпълнения и суровото му викторианско поведение, той не бил идеалният служител и често сменял нископлатените си, непретенциозни работни места. Семейството постоянно страдало от недостиг на пари.

Неговият син Андрю си спомня:

„Ако решеше, че спим до твърде късно, той ни поливаше с кофа студена вода. Заповядваше ни да копаем в градината, а това означаваше да прекопаем цялата градина. След това идваше на инспекция като армейски офицер, и ако не беше доволен, ни караше да започнем всичко отначало. Не ни беше позволено да говорим и да играем като нормалните деца. Вдигнехме ли шум, той ни подгонваше с колана си или с някоя цепеница. Биеше ни до посиняване и почерняване, докато мама не се намесеше. След това и на нея й се налагаше да се скрие“.

Раждането на три дъщери и един син, и опитите й да се справи с агресивния й съпруг, докарали Дейзи до дълбока депресия, която я вкарала в болницата през 1953 г. Тя била лекувана с електрошокова терапия. След няколко такива сеанса Дейзи родила Роузмари. Ефектът от електрошоковата терапия върху растящата в утробата й дъщеря е неизвестен.

Роуз определено се различавала от другите деца. Тя развила навика да се клати напред-назад в креватчето си; ако била сложена в детска количка без спусната спирачка, тя се люлеела толкова силно, че задвижвала количката. Когато станала малко по-голяма, Роуз клатела само главата си, но го правела с часове. Това била една от първите индикации, че тя, по думите на семейството й, е малко бавна.

„Дремещата Роузи“, както я наричали, не била особено интелигентна, но имала доста хубави черти: големи кафяви очи, чиста кожа и привлекателна, кестенява коса. Когато пораснала, тя започнала да проявява тенденция към напълняване.

Все пак Роуз била достатъчно умна, за да се превърне в любимката на баща си, изпълнявайки всяко негово желание незабавно. Благодарение на усърдието си, тя била единствената, която се сдобивала с бащинска обич и избягвала боя.

Имайки предвид липсата на интелектуални дарби, Роуз не била отличничка в училище. Освен това, тя била доста пълничка, което я превръщало в обект на жестоки шеги сред съучениците й. Тя се противопостявала агресивно на дразнителите си и нападала всеки, който й се подигравал. Вследствие на това, Роуз се прочула като зла и агресивна самотница.

Като тинейджърка, Роуз показала ранни знаци за сексуална активност. Тя се разхождала чисто гола след баня и се катерела в леглата на по-малките си братя, закачайки ги сексуално. Правилата на баща й й забранявали да се среща с момчета на нейната възраст, а пълнотата й и бурният й темперамент и без това не привличали кандидати. Тя фокусирала интереса си към секса върху по-възрастните мъже в селцето.

През януари 1968 г. Роуз и другите момичета от селището започнали да се страхуват за безопасността си. Едно петнайсетгодишно момиче на име Мери Бастхолм изчезнало от една автобусна спирка в Глочестър. Мери щяла да ходи у приятеля си и носела в себе си играта „Монопол“. Изчезването й се смятало за свързано с няколкото изнасилвания в района.

Роуз била предпазлива за малко, но отегчението и самотата скоро я накарали да търси мъжка компания. В един от тези случаи тя била изнасилена от един по-възрастен мъж, който се възползвал от наивността й.

В началото на 1969 г. Дейзи Летс се уморила от ролята на боксова круша, взела 15-годишната Роуз със себе си и се преместила временно у дъщеря си Гленис и нейния съпруг. Без баща й, който да я контролира, Роуз прекарвала доста време навън през нощта, прелъстявайки по-големи от нея мъже.

В средата на 1969 г. Роуз се преместила обратно при баща си – ход, който бил изненада за всички. Според мнозина, тя и баща й са имали кръвосмесителна връзка, но това са непотвърдени слухове.

Така, още през тинейджърските си години, Роуз изглеждала предопределена за един сив и нещастен живот: тя не била особено умна и нямала твърде приятен характер. Тя била хроничен кръшкач, бунтувала се срещу авторитета на възрастните, и не била фокусирана към нищо продуктивно, освен да си намери по-възрастен от нея любовник.

Точно тогава тя се запознала с Фред Уест.
Любов и смърт

Макар Бил Летс далеч да не бил идеалният родител, дори той възприел Фред Уест като абсолютно неподходяща партия за дъщеря си Роуз. Когато Бил открил, че тя спи с него, той се обърнал към социалните служби. Когато това се оказало неефективно, той се появил в караваната на Фред и го заплашил.

Междувременно Фред бил изпратен в затвора за най-различни кражби и неплащането на глобите за предишните му провинения. Роуз се върнала обратно при баща си и останала при него, докато той не разбрал, че тя е бременна от Фред. На 16-годишна възраст Роуз напуснала бащиния дом, за да се грижи за Шармейн и Анна Мари, както и да се справя с Фред, който изглежда постоянно имал проблеми със закона.

През 1970 г. тя родила Хедър. С три деца, за които да се грижи, и с приятел в затвора и постоянен недостиг на пари, темпераментът на Роуз непрекъснато избухвал. Тя не понасяла да се грижи за децата на Рина и се отнасяла лошо с тях.

Един ден през лятото на 1971 г. Шармейн изчезнала и Роуз казала на нейната сестра Анна Мари, че Рина е дошла и я е взела. Всъщност, по-вероятната истина е, че Роуз просто е загубила търпение и е пребила момичето до смърт. Както казва Анна Мари по-късно: „Тя беше жена без никакъв самоконтрол; когато загубеше търпение, се превръщаше в някакъв маниак“.

Тъй като Фред бил в затвора по време на убийството на Шармейн, неговото участие вероятно се изчерпвало единствено с погребването й под кухненския под в дома им на „Мидланд Роуд“, където то останало в продължение на повече от 20 години. Преди да зарови Шармейн той отрязал пръстите на ръцете и краката й и отстранил капачките на колената й. Фред щял да използва криминалната тайна на Роуз срещу нея през остатъка от живота й.

Когато баща й дошъл да я „спаси“ от него, Фред й припомнил: „Хайде, Роуз, знаеш какво има между нас“. Бил Летс забелязал, че това изказване я разстроило. „Вие не го познавате!“ – казвала тя на родителите си. – „Не го познавате! Той е способен на всичко – дори на убийство!“.

В Глочестър имало много американски индианци, които носели забавления и допълнителни приходи за Роуз и Фред. Роуз канела много индианци в дома си, за да прави секс с тях – за пари или просто за удоволствие. Воайорът Фред окуражавал поведението й и наблюдавал акта през една дупка. Той изобщо не се интересувал от обикновения секс, ако не бил свързан с бондидж, вибратори, садизъм или лесбийство. Фред правел еротични снимки на Роуз и ги пускал като обяви за „суинг“ в списанията.

Когато Роуз убила Шармейн, тя създала едновременно проблем и възможност за Фред да се отърве от съпругата си Рина. Само въпрос на време било тя да се върне да търси дъщеря си. В действителност, през август 1971 г. Рина потърсила Уолтър, бащата на Фред, с надеждата, че той може да й каже какво се е случило с Шармейн.

Фред разбрал, че няма друг избор освен да убие Рина. Смята се, че той я е напил и удушил в дома си на „Мидланд Роуд“. След това разчленил тялото й, отрязал пръстите й, поставил останките в торби и ги погребал близо до тези на Анна Макфол.

По-късно през същата година двамата се сприятелили със своята нова съседка Елизабет Агиъс, която гледала децата им от време на време. Когато веднъж Фред и Роуз се прибрали вкъщи, Елизабет ги попитала къде са били. Отговорът им бил изненадващо откровен. Двамата й казали, че са обикаляли с колата си наоколо, търсейки млада жена, за предпочитане девица, която да се качи при тях. Елизабет решила, че те се шегуват, но по-късно Фред започнал да й налита, и накрая, поне според някои източници, я упоил и изнасилил.

През юни 1972 г. Роуз родила на Фред още една дъщеря, която кръстили Мей Уест. Този път детето било законно, тъй като Фред и Роуз се оженили през януари.

Двамата решили, че имат нужда от къща, в която да отглеждат растящото си семейство. Освен това Роуз, която заработвала допълнително като проститутка, имала нужда от терен, където да води клиентите си. Къщата на „Кромуел“ №25 била точно каквото търсели. Тя не изглеждала нещо особено отвън, но отвътре била широка и имала гараж и голямо мазе. Те си намерили няколко наематели, които да им помагат с наема.

Фред имал планове за мазето и казал на Елизабет Агиъс, че или ще го пригоди за „работно място“ за Роуз, или ще го звукоизолира и ще го превърне в „килия за мъчения“.

Първата му клиентка била собствената му осемгодишна дъщеря Анна Мари. Той и Роуз я съблекли и й казали, че има голям късмет с такива грижовни родители като тях, които щели да се погрижат тя да се научи как да задоволява бъдещия си съпруг, когато се омъжи. Те завързали ръцете на Анна Мари зад гърба й и запушили устата й.

След това Роуз държала момичето легнало, докато баща й я изнасилвал. Болката била толкова жестока, че детето не било в състояние да отиде на училище няколко дни. Тя била предупредена, че ще бъде пребита, ако каже на някого за изнасилването. Друг път Анна Мари била завързана, докато баща й я изнасилил набързо в кратката си обедна почивка.

В края на 1972 г. Фред и Роуз прибрали едно 17-годишно момиче на име Карълайн Оуенс и я наели като бавачка. Те обещали на семейството на Карълайн, че ще се грижат добре за нея.

Карълайн била толкова привлекателна, че Роуз и Фред се надпреварвали кой пръв ще я прелъсти. Не след дълго момичето се отвратило от тях и им казало, че напуска. Зловещата двойка я отвлякла, съблякла и изнасилила. Фред й казал, че ако не прави каквото й каже: „Ще те държа в мазето и ще те дам на черните ми приятели, а като свършим с теб ще те убием и ще те погребем под паважа на Глочестър“. Ужасеното момиче му повярвало. Когато нейната майка видяла синините, тя успяла да измъкне истината от дъщеря си и се обадила в полицията.

Фред и Роуз се явили пред съда през януари 1973 г. Той бил на 31, а Роуз едва на деветнайсет години – и бременна за пореден път. Фред успял да накара магистрата да му повярва, че Карълайн е участвала доброволно в секса. Въпреки криминалното му досие, съдията не бил убеден, че семейство Уест са способни на насилие и само ги глобил.

От известно време двамата Уест поддържали приятелски отношения с шивачката Линда Гог. В един момент тя се преместила в дома им, за да се грижи за децата. Но нещо се объркало в отношенията им и Линда била убита. Фред я разчленил и я погребал под гаража. Верен на ритуала си, той отрязал пръстите и капачките на колената й. Когато семейството на Линда дошло да я търси, Фред и Роуз им казали, че тя си е отишла.

Оформял се един зловещ модел. Доста млади жени идвали да живеят в къщата на ул. „Кромуел“ №25 като наемателки или бавачки, но малко от тях се измъквали живи. Къщата бавно се превръщала в паметник на покварата на своите обитатели.

Къщата на ужасите

1973 била празнична година за семейство Уест. Те се измъкнали от обвиненията за изнасилването и отвличането на Карълайн Оуенс само с една глоба и убили Линда Гог без никакви последствия. Сетне, през август, се родил първият им син Стивън.

Окуражени от успеха си, през ноември двамата отвлекли 15-годишната Каръл Ан Купър и се впуснали в сексуални забавления с момичето. След като й се насладили достатъчно, те я удушили, разчленили и погребали. Тя се присъединила към разрастващия се град на мъртвите под ул. „Кромуел“ №25.

Предприемчивият Фред разширил мазето и разрушил гаража, за да направи пристройка към главната къща. Тези подобрения били извършвани в доста странни часове от денонощието.

След малко повече от месец студентката Луси Партингтън се прибрала в дома на майка си, за да прекара там коледните празници. На 27 декември тя отишла да посети една своя приятелка-инвалид и си тръгнала в малко след 22:00 ч., за да хване автобуса. Тя имала нещастието да срещне Фред и Роуз, които я отвлекли. Подобно на Каръл Ан Купър, тя била измъчвана в продължение на една седмица, след което била убита, разчленена и погребана в строителните проекти на Фред. Той се порязал докато разфасовал тялото й, и на 3 януари 1974 г. отишъл в болницата да зашият раните му.

Луси, също като Каръл Ан Купър, била обявена за изчезнала, но нищо не свързвало двете липсващи момичета със семейство.

В периода от април 1974 до април 1975 г. още три млади жени – Териз Сийгенталер (21 г.), Шърли Хъбард (15 г.) и Хуанита Мот (18 г.) били сполетени от съдбата на Каръл Ан Купър и Луси Партингтън. Техните изтезавани и разчленени тела били заровени в мазето в къщата на Уест.

Бондиджът се превръщал в основна тръпка за Фред и Роуз. Главата на Шърли била увита изцяло с тиксо, а в носа й била пъхната пластмасова тръбичка, за да може да диша. Хуанита била подложена дори на още по-жесток бондидж:

Устата й била натъпкана и запушена с два дълги, бели найлонови чорапи, сутиен и два чифта чорапогащници, напъхани един в друг. Ръцете й били стегнати към тялото с въже за простиране, което било вързано на сложни възли, с примки около ръцете и бедрата й, двете китки, двата глезена и черепа й, хоризонтално и вертикално през тялото й, така че тя можела само да се гърчи като уловено животно. След това Фред и Роуз провесили така овързаното й тяло с въже от гредите на тавана.

Въпреки костницата в мазето на дома си, Фред продължавал крайно лекомислено да привлича вниманието на полицията с кражби и укриване на крадени вещи. Налагало му се да краде, за да може да финансира проектите си по подобряване на дома. Ремонтите на къщата били необходими, за да прикрият под пластове бетон чудовищните навици на него и съпругата му.

През 1976 г. семейство Уест примамило едно младо момиче, известно единствено като Мис А, от един поправителен дом. На ул. „Кромуел“ №25 Мис А била въведена в една стая, в която били държани като затворнички още две момичета. Тя станала свидетел на изтезанията им и била изнасилена от Фред и сексуално тормозена от Роуз.

Едно от момичетата, видяно от Мис А, вероятно е дъщерята на Фред Анна Мари, която била постоянна мишена на техния сексуален садизъм. Като че ли изнасилването и измъчването на собствената му дъщеря не било достатъчно за Фред, но той водел вкъщи свои приятели, за да правят секс с нея.

През 1977 г. горната част на къщата била преустроена така, че да може да приюти известен брой наематели. Една от тях, Шърли Робинсън (18 г.), била бивша проститутка с бисексуални наклонности. Шърли развила любовни отношения едновременно с Фред и Роуз. Тя скоро забременяла от Фред, а по същото време Роуз била бременна от един свой чернокож клиент.

Макар Фред да бил доволен, че Роуз носи дете от смесена раса, тя самата не изгаряла от щастие, че Шърли е бременна от него. Шърли наивно смятала, че може да измести Роуз от живота на Фред и така поставила в опасност собственото си съществуване. Роуз дала ясно да се разбере, че Шърли трябва да си върви.

И тя си отишла. Седем месеца след като Роуз родила Тара през декември 1977 г., Шърли се присъединила към останалите момичета, погребани под къщата. Мазето започвало да се пълни и Шърли била заровена в задния двор заедно с нероденото си дете.

През ноември 1978 г. Роуз и Фред се сдобили с още една дъщеря, която нарекли Луиз, което правело общо шест деца в това чудато и нездравословно домочадие. Фред надул корема и на собствената си дъщеря Анна Мари, но бременността била извънматочна и трябвало да бъде прекратена.

През май 1979 г. бащата на Роуз починал от белодробно заболяване. Няколко месеца по-късно семейство Уест отново се върнало към заниманията си и убило една проблемна тинейджърка, на име Алисън Чеймбърс, след като я изнасилило и измъчвало. Също като Шърли, Алисън била погребана в „преливащата“ градина в задния двор.

Децата били наясно с някои от нещата, които ставали в къщата. Те знаели, че Роуз е проститутка и че Анна Мари е изнасилвана от баща им. Когато Анна Мари се изнесла да живее с приятеля си, Фред фокусирал сексуалните си желания върху Хедър и Мей. Хедър се съпротивлявала на баща си и била наказвана за това.

През юни 1980 г. Роуз родила втория им син Бари. След това, през април 1982 г. на бял свят се появила Роузмари младша, която не била дъщеря на Фред.

През юли 1983 г. Роуз родила още една дъщеря, която кръстили Лусиана. Тя била мулатка, като Тара и Роузмари младша. Роуз ставала все по-изнервена и биела децата без никаква причина. Стресът от толкова много деца в дома й оказвал неблагоприятно влияние и на без това лошия й характер.

Двамата вероятно продължавали със своите сексуални отвличания, но не погребали нито една от новите си жертви в къщата си.

През 1986 г. стената на мълчанието, която защитавала семейство Уест, най-сетне се пропукала. Хедър разказала на своята приятелка за домогванията на баща си, за проституирането на майка си и за побоищата, на които била подложена. Приятелката й разказала на родителите си, които били приятели на семейство Уест, и така животът на Хедър бил поставен в опасност.

Когато родителите й я убили, те казали на другите си деца, че е избягала от къщи. Фред накарал сина си Стивън да му помогне да изкопае дълбока дупка в градината, където по-късно погребал разфасованото тяло на Хедър.

Роуз развивала проститутския си бизнес чрез обяви в някои специални списания. Тя и Фред търсели жени, които да участват в техните перверзии, и да проституират под вещото ръководство на Роуз. Една от тези жени, Катрин Холидей, станала постоянен посетител в дома им и се запознала отблизо с черните костюми и маски за бондидж и камшиците и веригите на семейство Уест. Проявявайки здрав разум, Катрин бързо прекъснала всякакви отношения с тях.

Дългият късмет на Уест бил към края си. Една от многото млади жертви, която била изнасилена от Фред, разказала на своята приятелка за случилото се. Приятелката й отишла в полицията и случаят бил даден на много талантливата и упорита детективка Хейзъл Савидж. Хейзъл познавала Фред още от дните му с Рина и си спомняла историите, които Рина й била разказвала за неговите сексуални перверзии.

На 6 август 1992 г. полицията пристигнала в къщата на ул. „Кромуел“ №25 със заповед за обиск и започнала да търси доказателства за детска порнография и посегателства над деца. Те открили планини от порнография и арестували Роуз за подпомагане на изнасилване на непълнолетен. Фред бил арестуван за изнасилване и содомия на непълнолетно лице.

Хейзъл Савидж се заела за работа, разпитвайки членовете на семейството и приятелите на Уест. Когато говорила с Анна Мари, тя за първи път чула шокиращата история за жестоките издевателства над момичето. Хейзъл изразила тревогата си за случилото се с Шармейн.

Хейзъл разполагала с всичко необходимо, за да повдигне обвинения в сексуално насилие на дете, но искала преди това да проучи изчезването на Шармейн, Рина и Хедър. Хейзъл не вярвала, че Хедър просто е изчезнала без следа. Проверката на здравното й осигуряване и данъци показала, че Хедър не е била назначавана на работа и не е посещавала лекар от четири години. Тя или била напуснала страната, или била мъртва.

По-малките деца били поставени под грижите на държавата. Фред бил в затвора, а полицията затягала обръча си около Роуз. Това я накарало да погълне свръх доза лекарства в опит за самоубийство. Нейният син Стивън я намерил и спасил живота й. След това тя лекувала самотата си, като се тъпчела с бонбони и гледала филми на Дисни.

Фред не се справял по-добре в ареста. Той бил много депресиран и изпаднал в самосъжаление. Всъщност, късметът му все още работел – поне засега. Случаят срещу Уест се сринал, когато двама ключови свидетели решили да не дават показания. Но странното, необяснимо изчезване на Хедър било заседнало здраво в ума на Хейзъл Савидж.

Хейзъл се заела със случая и провела разследване за местонахождението на Хедър. Когато не открила никаква следа от момичето, Хейзъл започнала да се опасява, че слуховете са верни и Хедър е погребана някъде под къщата. Децата на Уест били разпитвани многократно. Фред ги бил заплашил, че ако не пазят мълчание, ще свършат закопани под земята също като сестра си.

Заповедта за претърсване на къщата и градината на ул. „Кромуел“ най-сетне била подписана, но разкопаването на 18-метровата градина не било никак проста работа, тъй като Фред бил направил пристройка на къщата върху част от двора. Разкопките щели да бъдат много скъпи и неминуемо щели да привлекат вниманието на медиите.

Нещата за разследването се подобрили след като Фред признал за убийството на дъщеря си и в градината били открити човешки кости, които не принадлежали на Хедър. Когато Роуз научила за признанието на Фред, тя заявила, че той я бил изпратил да свърши нещо извън къщи в деня на изчезването на Хедър и не знаела нищо за смъртта на дъщеря си.

Полицията се заела със зловещата задача да разкопава градината. Фред бил временно освободен, докато не бъдат намерени доказателства за задържането му. Но, наблюдавайки как полицията работи в градината му, Фред знаел, че е само въпрос на време преди да открият останките на Хедър и на другите жени заровени там.

Той казал на сина си, че е направил нещо наистина лошо и ще изчезне за известно време. Стивън си спомня: „Той ме погледна толкова злобно и студено. Погледът му направо ме прониза“.

Най-накрая полицията открила останките на млада жена – разчленена и обезглавена. След това изскочила още една жертва. Когато полицията научила за изчезването на Шърли Робинсън, обсегът на разследването бил разширен.

За да защити Роуз, Фред поел цялата отговорност за убийствата. Той бил обвинен в убийствата на Хедър, Шърли Робинсън и на все още неидентифицираната трета жертва. Започнало разследване за изчезванията на Рина и Шармейн. Поради някаква неясна причина Фред решил да разкаже на полицията за момичетата, погребани в мазето му. Той си признал за убийствата, но не и за изнасилванията. Твърдял, че жертвите са искали да правят секс с него доброволно.

Докато Фред бъбрел за убийствата, полицията се опитвала да подреди доказателствата си. Разпознаването на телата не било лесна задача. В мазето били открити девет комплекта кости, но властите не знаели на кого принадлежат те. Фред не им бил от голяма полза, понеже не можел да си спомни имената и подробностите за жертвите си. Имайки предвид огромния брой жени, които изчезват всяка година, предстоял един наистина трудоемък процес на сравняване на сигналите за изчезнали лица с останките на жертвите.

С напредването на случая Роуз изоставила Фред и решила да се спасява. Тя се опитала да се представи като жертва на един жесток мъж, но не била особено убедителна.

Телата на Рина, Анна Макфол и Шармейн били открити със съдействието на Фред. Останките на Мери Бастхолм не били намерени, защото той изведнъж отказал да помага повече на полицията.

При съвместното им явяване пред съда Фред се опитал да утеши Роуз, но тя се отдръпнала при докосването му. Тя казала на полицията, че й се гади от него. Тяхното крепко криминално партньорство било приключило.
Край на играта

Отхвърлянето на Роуз подействало опустошително на Фред. На 13 декември 1994 г. той бил обвинен в 12 убийства. Той й написал писмо:

„Ние винаги ще бъдем влюбени… Ти винаги ще бъдеш известна като г-жа Уест в целия свят. Това е важно за мен и за теб“.

Точно преди обяд в новогодишния ден, докато пазачите в затвора „Уинсън Грийн“ излизали в обедна почивка, Фред се обесил в килията си на ивици от чаршафите си. Той очевидно бил планирал това самоубийство предварително.

Въпреки оскъдността на доказателствата, които я свързвали с убийствата, Роуз е изправена пред съда на 3 октомври 1995 г. Голям брой свидетели – сред които Карълайн Оуенс, Мис А и Анна Мари – разказали за садистичните сексуални перверзии, които Роуз извършвала върху младите жени.

Целта на обвинението била да изплете здрава мрежа от косвени доказателства за вината на Роуз. Защитата се опитала да покаже, че доказателствата за сексуално насилие не са равносилни на доказателства за убийство. Адвокатите настоявали, че Роуз не е знаела, че Фред е убивал и погребвал тези момичета в градината.

Адвокатът на Роуз направил фаталната грешка да я изправи на свидетелската скамейка. Нейното предизвикателно поведение направило лошо впечатление на съдебните заседатели. Освен това, обвинението успяло да я ядоса, изтръгвайки от нея уличаващи признания. Тя оставила журито с твърдото убеждение, че се е отнасяла зле с децата и че е абсолютно безчестна личност.

Накрая, защитата пуснала запис на Фред Уест, който описвал как е убивал жените, докато Роуз е била извън къщата. За нещастие на Роуз, обвинението вече било успяло да докаже, че Фред е лъгал по доста ключови въпроси, което в крайна сметка хвърлило съмнение връху всичките му показания.

Най-драматичното доказателство било дадено от Джанет Лийч, която присъствала като свидетел при разпитите на Фред Уест в полицията. Фред й бил споделил насаме, че Роуз е замесена в убийствата – и че тя е убила Шармейн и Шърли Робинсън без него – но той бил сключил сделка със съпругата си да поеме цялата вина върху себе си.

В заключителната си реч обвинението нарекло Роуз „стратег“ и ръководна фигура в партньорството. Защитата наблегнала на факта, че всички доказателства сочат към Фред.

Съдебните заседатели не се бавили много. Те решили, че Роуз е виновна за убийствата на Шармейн, Хедър, Шърли Робинсън и другите жертви, погребани под къщата. Съдията я осъдил на доживотен затвор по всяко от десетте обвинения в убийство.
Срам и обвинения

На 18 ноември 1999 г. Анна Мари Дейвис – дъщерята на Фред Уест – е извадена от една река в Глочестър след като един минувач я видял да скача от моста. Дейвис и преди това била правила опит за самоубийство, поглъщайки свръх доза хапчета по време на процеса на Роуз.

На 5 март 2000 г. медиите съобщават, че Роуз Уест се готви да обжалва присъдата си, в опит да изчисти опетненото си име. Според нейния адвокат, тя щяла да представи нов доказателствен материал под формата на фотографии, които доказвали, че нейният съпруг Фред е единствения извършител на убийствата.

На 30 септември 2001 г. Роузмари Уест се отказва от обжалването и заявява, че се е примирила с факта, че ще прекара остатъка от живота си зад решетките.

Изправяйки се пред медиите за първи път от осъждането си насам, тя изразява желание да се извини на дъщеря си Анна Мари за насилието, което е преживяла.

„Въпреки всичко, аз бих искала да се извиня на Анна Мари. Тя е част от семейството ми и аз бих желала да се помиря и да се виждам се нея“.

Тя казала на медиите, че се отказва от обжалването на присъдата си, защото чувства, че никога няма да бъде свободна, дори и да излезе от затвора.

На 22 януари 2003 г. BBC съобщава, че „сватбата между осъдената убийца Роуз Уест и басиста на група Слейд Дейв Глоувър е отменена – дни преди събитието. Двамата си пишели в продължение на година, но г-н Глоувър решава да се откаже от брака заради голямата публичност“.

 

Всичкото. Защо ли? Това е един безкран ужас. Трябва да има Ад за такива чудовища, а да "врат в казан" ми се вижда много леко наказание. Всяко мъчение за тях ми се вижда малко и нищожно. Нямам думи. Трябваше да не го чета. Разстроих се.