Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
18.02.2012 23:37 -
Децата на Бодом: Убийствата край езеро Бодом
Автор: varg1
Категория: История
Прочетен: 1369 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 07.10.2014 14:26
Прочетен: 1369 Коментари: 0 Гласове:
7
Последна промяна: 07.10.2014 14:26
Историята, която се крие зад името на популярната метъл група „Children of Bodom“, е неразкрит случай на масово убийство във Финландия. Езерото Бодом е малко езеро на около 20 км. западно от Хелзинки. През 1960 година то става сцена на страховито убийство. Четирима тинейджъри лагерували на брега на езеро Бодом, когато някакъв маниак се появил и убил трима от тях нож. Единственият оцелял почти загубил ума си след трагедията и прекарал известно време в психиатрична клиника. След няколко години, около 1970-а, един старец заявил, че той е убиецът от езеро Бодом. Полицията обаче доказала, че той не би могъл да е извършителят и случаят остава неразкрит до ден днешен.
Говори се, че самата Смърт е дошла да прибере жертвите си в онази фатална нощ на 4 юни 1960 година.
Четирима тинейджъри – Майла Бьорклунд, Аня Маки, и двете на 15 години, и техните приятели Сепо Бойсман и Нилс Густафсон, на 18 години, решили да си направят къмпинг на брега на живописното езеро близо до град Еспоо. Сепо се сдобил с палатка от службата си и с алкохол от колегите си. Момчетата дори си купили малко презервативи на черно – ей така, за всеки случай.
Младежите пристигнали на езерото с моторите си, разпънали палатката, а двете момчета хвърлили въдиците си с надеждата да хванат риба за вечеря. В около 22:30 часа двете двойки, приятно разнежени от изпития алкохол, влезли в палатката да се натискат.
На 5 юни 1960 година слънцето изгряло в 3:06 часа.
В 6 часа същата сутрин няколко момчета, излезли да наблюдават птиците, минали покрай мястото и видели съборена палатка, но били по-заинтересовани от моторите, облегнати на дърветата. Върху платнището лежал някакъв човек, но децата решили, че той просто се припича на слънце. Освен това зърнали някаква светлокоса фигура да се отдалечава иззад палатката.
Може би е тръгнал към водата да се измие или да си налее вода за кафе, помислили момчетата, и продължили да оглеждат близкото птиче гнездо за яйца, забравяйки за видяното.
Този светлокос мъж е една от многото загадки около убийствата от Бодом. Той бил видян и от едно момче, което ловяло риба на близкото островче. Неговата самоличност никога не е установена.
Един дървар, който минал случайно край мястото в 11:00 часа, се натъкнал на разрязаната кафява палатка, върху която лежал стенещ младеж, а наоколо се въргаляли три мъртви тела. Полицията пристигнала на местопрестъплението малко преди пладне.
Разследването установило, че трите жертви са били брутално намушкани с нож и пребити до смърт с тъп инструмент някъде между 4 и 6 часа сутринта. Четвъртият – Нилс Густафсон, оцелял със сътресение на мозъка, фрактури на челюстта и лицевите кости и охлузвания по лицето. В състояние на шок, той заявил, че приятелите му са били убити от някакво привидение в черни дрехи и пронизващо червени очи.
Убиецът бил отнесъл обувките на Нилс Густафсон и Сепо Бойсман на около двеста метра от лагера им. Сред децата в околността до ден днешен се носи мълвата, че на това място продължават мистериозно да изчезват обувки.
На местопрестъплението не били открити оръжията на убийствата, въпреки усилията на властите и на голям брой аматьори-детективи, които претърсвали езерото и околността с детектори за мини. Убийствата шокирали цялата страна, но въпреки напрегнатото полицейско разследване случаят си останал загадка.
С течение на времето се появила серия от заподозрени, които били разпитвани от властите.
Точно 12 години след онази трагична нощ неочаквана новина разтърсила отново общественото внимание. Преди да се удави в езерото Бодом през 1969 г. един самоубиец обявил в прощалното си писмо, че той е убиецът на младежите. Карл (или Валдемар) Гилстрьом работел в едно павилионче близо до езерото и мразел децата с цялата си душа. Той често замерял с камъни къмпингуващите младежи. Властите научили, че в деня на убийствата Гилстрьом е продал лимонада на жертвите в павилиончето си. Но неговата история била сметната за отчаян опит за привличане на внимание, тъй като полицията установила, че той е бил със съпругата си в нощта на престъплението.
Появили се най-различни налудничави теории и подробностите около убийствата – било те истински или измислени, станали част от местните страховити легенди. Една от теориите включвала дори участието на обезумял шпионин от КГБ.
Доктор Джорма Пало, който работел в местната болница, твърдял, че малко след убийствата е лекувал раните на някакъв много подозрителен мъж. Човекът бил родом от Германия и се казвал Ханс Асман. Той се представял като агент на КГБ. Според д-р Пало, Асман се преструвал, че страда от загуба на паметта и бил агресивен и нервен индивид. Той дори помолил да му позволят да измие ръцете си с бензин и показал на д-р Пало изрезки от германски вестник, описващи неразкрити убийства на жени. Оказало се обаче, че г-н Асман също има солидно алиби. Но докторът смята до ден днешен, че разследването е било прекратено нарочно, за да се предотврати дипломатически скандал.
Двама други местни мъже – Паули Луома и Пенти Соининен, също били считани за заподозрени в различни моменти. Но в крайна сметка и те се оказали чисти.
Историята на „Децата от Бодом“ най-накрая получила развой в края на март 2004 година. Единственият оцелял Нилс Густафсон бил арестуван по подозрение в убийството на приятелите си. Полицията разполагала с достатъчно доказателства, уличаващи Густафсон, придобити чрез нови методи на разследване, които не били възможни през 60-те години.
В началото на 2005-а финландското Национално Бюро за разследване обявило случая за разкрит, позовавайки се на новите изследвания, направени на кървавите проби от местопрестъплението. Според тяхната теория, Густафсон бил избухнал от ревност заради чувствата си към Майла Бьорклунд, която отказала да спи с него, защото си имала приятел. Тя била намушкана многократно след фатален удар по главата, докато другите двама тинейджъри били убити с по-малка жестокост. Нараняванията на самия Густафсон, макар и забележими, не били толкова тежки.
Според сценария, той бил затворил другите трима вътре в палатката и прерязал опъващите я въжета. След това Густафсон започнал да мушка приятелите си с ножа през платнището и да ги удря с камък. Когато тримата били мъртви, Нилс се опитал да накара убийствата да изглеждат като извършени от непознат и накрая легнал сред телата и зачакал някой да го намери.
Процесът започнал на 4 август 2005 година. Обвинението настоявало за доживотна присъда за Густафсон. Повторното изследване на старите доказателства с помощта на модерните техники, като ДНК профилиране, повдигало съмнения срещу него. Защитата поддържала тезата, че убийствата са дело на един или повече непознати и че Густафсон не би бил в състояние да убие трима души, имайки предвид степента на нараняванията му. Адвокатите критикували небрежното разследване през 1960 година, изтъквайки че местопрестъплението не е било надлежно обезопасено, палатката е била вдигната твърде скоро, а направените фотографии били с ниско качество.
Защитата отбелязала също, че на мястото на престъплението са били открити следи от кръв и сперма, които не принадлежат на никой от четиримата младежи. Самият Нилс настоявал упорито, че е невинен и че тримата му приятели са били убити от неизвестен извършител.
Следовател от Националното Бюро за разследване се качил на свидетелската скамейка и заявил, че при ареста си Густафсон е бил нервен и е изпуснал фразата „Станалото – станало, ще получа най-много 15 години“. В онзи момент следователят приел думите му като признание за убийствата.
Междувременно в едно криминално списание излязло интервюто с една 40-годишна медицинска сестра, която твърдяла, че се е срещала с Густафсон преди повече от 20 години и той й бил признал вината си. Той изглеждал почти горд, че се е измъкнал, и смятал за нелепо, че никой не го е заподозрял. Защитникът на Густафсон заявил, че твърденията на тази жена не са достоверни.
В крайна сметка съдът преценил, че няма достатъчно доказателства за осъждането на 63-годишния Густафсон. В своето решение съдът изтъкнал принципа за презумпция за невинност в случаите, когато има някакво съмнение за вината на обвиняемия. Магистратите решили също, че твърдението на Густафсон, че е загубил спомените си от онези събития, е доста правдоподобно.
Освен това, съдът сметнал, че дългото време, изминало от престъплението насам, прави по-трудно сглобяването на достоверна картина на събитията. В своето решение съдът отбелязал също, че обвинението не е могло да установи мотив за престъплението.
Нилс Густафсон не присъствал на произнасянето на присъдата, той научил че е оправдан от новините в дома си в Еспоо. Освен това държавата му заплатила 44 900 евро за психически щети.
Въпреки зловещата си репутация, езерото Бодом е изключително красиво място. Останките от лагерни огньове показват, че много хора продължават да лагеруват тук.
Лошата слава на езерото Бодом прехвърля границите на Финландия, когато популярната метъл група от Еспоо – „Децата на Бодом“ намира вдъхновение за името си от този зловещ случай. Групата посвещава поне една песен във всеки свой албум на убийствата.
http://kriminalnidosieta.com/izvestni-slutchai/detsata-na-bodom-ubiystvata-kray-ezero-bodom/
Говори се, че самата Смърт е дошла да прибере жертвите си в онази фатална нощ на 4 юни 1960 година.
Четирима тинейджъри – Майла Бьорклунд, Аня Маки, и двете на 15 години, и техните приятели Сепо Бойсман и Нилс Густафсон, на 18 години, решили да си направят къмпинг на брега на живописното езеро близо до град Еспоо. Сепо се сдобил с палатка от службата си и с алкохол от колегите си. Момчетата дори си купили малко презервативи на черно – ей така, за всеки случай.
Младежите пристигнали на езерото с моторите си, разпънали палатката, а двете момчета хвърлили въдиците си с надеждата да хванат риба за вечеря. В около 22:30 часа двете двойки, приятно разнежени от изпития алкохол, влезли в палатката да се натискат.
На 5 юни 1960 година слънцето изгряло в 3:06 часа.
В 6 часа същата сутрин няколко момчета, излезли да наблюдават птиците, минали покрай мястото и видели съборена палатка, но били по-заинтересовани от моторите, облегнати на дърветата. Върху платнището лежал някакъв човек, но децата решили, че той просто се припича на слънце. Освен това зърнали някаква светлокоса фигура да се отдалечава иззад палатката.
Може би е тръгнал към водата да се измие или да си налее вода за кафе, помислили момчетата, и продължили да оглеждат близкото птиче гнездо за яйца, забравяйки за видяното.
Този светлокос мъж е една от многото загадки около убийствата от Бодом. Той бил видян и от едно момче, което ловяло риба на близкото островче. Неговата самоличност никога не е установена.
Един дървар, който минал случайно край мястото в 11:00 часа, се натъкнал на разрязаната кафява палатка, върху която лежал стенещ младеж, а наоколо се въргаляли три мъртви тела. Полицията пристигнала на местопрестъплението малко преди пладне.
Разследването установило, че трите жертви са били брутално намушкани с нож и пребити до смърт с тъп инструмент някъде между 4 и 6 часа сутринта. Четвъртият – Нилс Густафсон, оцелял със сътресение на мозъка, фрактури на челюстта и лицевите кости и охлузвания по лицето. В състояние на шок, той заявил, че приятелите му са били убити от някакво привидение в черни дрехи и пронизващо червени очи.
Убиецът бил отнесъл обувките на Нилс Густафсон и Сепо Бойсман на около двеста метра от лагера им. Сред децата в околността до ден днешен се носи мълвата, че на това място продължават мистериозно да изчезват обувки.
На местопрестъплението не били открити оръжията на убийствата, въпреки усилията на властите и на голям брой аматьори-детективи, които претърсвали езерото и околността с детектори за мини. Убийствата шокирали цялата страна, но въпреки напрегнатото полицейско разследване случаят си останал загадка.
С течение на времето се появила серия от заподозрени, които били разпитвани от властите.
Точно 12 години след онази трагична нощ неочаквана новина разтърсила отново общественото внимание. Преди да се удави в езерото Бодом през 1969 г. един самоубиец обявил в прощалното си писмо, че той е убиецът на младежите. Карл (или Валдемар) Гилстрьом работел в едно павилионче близо до езерото и мразел децата с цялата си душа. Той често замерял с камъни къмпингуващите младежи. Властите научили, че в деня на убийствата Гилстрьом е продал лимонада на жертвите в павилиончето си. Но неговата история била сметната за отчаян опит за привличане на внимание, тъй като полицията установила, че той е бил със съпругата си в нощта на престъплението.
Появили се най-различни налудничави теории и подробностите около убийствата – било те истински или измислени, станали част от местните страховити легенди. Една от теориите включвала дори участието на обезумял шпионин от КГБ.
Доктор Джорма Пало, който работел в местната болница, твърдял, че малко след убийствата е лекувал раните на някакъв много подозрителен мъж. Човекът бил родом от Германия и се казвал Ханс Асман. Той се представял като агент на КГБ. Според д-р Пало, Асман се преструвал, че страда от загуба на паметта и бил агресивен и нервен индивид. Той дори помолил да му позволят да измие ръцете си с бензин и показал на д-р Пало изрезки от германски вестник, описващи неразкрити убийства на жени. Оказало се обаче, че г-н Асман също има солидно алиби. Но докторът смята до ден днешен, че разследването е било прекратено нарочно, за да се предотврати дипломатически скандал.
Двама други местни мъже – Паули Луома и Пенти Соининен, също били считани за заподозрени в различни моменти. Но в крайна сметка и те се оказали чисти.
Историята на „Децата от Бодом“ най-накрая получила развой в края на март 2004 година. Единственият оцелял Нилс Густафсон бил арестуван по подозрение в убийството на приятелите си. Полицията разполагала с достатъчно доказателства, уличаващи Густафсон, придобити чрез нови методи на разследване, които не били възможни през 60-те години.
В началото на 2005-а финландското Национално Бюро за разследване обявило случая за разкрит, позовавайки се на новите изследвания, направени на кървавите проби от местопрестъплението. Според тяхната теория, Густафсон бил избухнал от ревност заради чувствата си към Майла Бьорклунд, която отказала да спи с него, защото си имала приятел. Тя била намушкана многократно след фатален удар по главата, докато другите двама тинейджъри били убити с по-малка жестокост. Нараняванията на самия Густафсон, макар и забележими, не били толкова тежки.
Според сценария, той бил затворил другите трима вътре в палатката и прерязал опъващите я въжета. След това Густафсон започнал да мушка приятелите си с ножа през платнището и да ги удря с камък. Когато тримата били мъртви, Нилс се опитал да накара убийствата да изглеждат като извършени от непознат и накрая легнал сред телата и зачакал някой да го намери.
Процесът започнал на 4 август 2005 година. Обвинението настоявало за доживотна присъда за Густафсон. Повторното изследване на старите доказателства с помощта на модерните техники, като ДНК профилиране, повдигало съмнения срещу него. Защитата поддържала тезата, че убийствата са дело на един или повече непознати и че Густафсон не би бил в състояние да убие трима души, имайки предвид степента на нараняванията му. Адвокатите критикували небрежното разследване през 1960 година, изтъквайки че местопрестъплението не е било надлежно обезопасено, палатката е била вдигната твърде скоро, а направените фотографии били с ниско качество.
Защитата отбелязала също, че на мястото на престъплението са били открити следи от кръв и сперма, които не принадлежат на никой от четиримата младежи. Самият Нилс настоявал упорито, че е невинен и че тримата му приятели са били убити от неизвестен извършител.
Следовател от Националното Бюро за разследване се качил на свидетелската скамейка и заявил, че при ареста си Густафсон е бил нервен и е изпуснал фразата „Станалото – станало, ще получа най-много 15 години“. В онзи момент следователят приел думите му като признание за убийствата.
Междувременно в едно криминално списание излязло интервюто с една 40-годишна медицинска сестра, която твърдяла, че се е срещала с Густафсон преди повече от 20 години и той й бил признал вината си. Той изглеждал почти горд, че се е измъкнал, и смятал за нелепо, че никой не го е заподозрял. Защитникът на Густафсон заявил, че твърденията на тази жена не са достоверни.
В крайна сметка съдът преценил, че няма достатъчно доказателства за осъждането на 63-годишния Густафсон. В своето решение съдът изтъкнал принципа за презумпция за невинност в случаите, когато има някакво съмнение за вината на обвиняемия. Магистратите решили също, че твърдението на Густафсон, че е загубил спомените си от онези събития, е доста правдоподобно.
Освен това, съдът сметнал, че дългото време, изминало от престъплението насам, прави по-трудно сглобяването на достоверна картина на събитията. В своето решение съдът отбелязал също, че обвинението не е могло да установи мотив за престъплението.
Нилс Густафсон не присъствал на произнасянето на присъдата, той научил че е оправдан от новините в дома си в Еспоо. Освен това държавата му заплатила 44 900 евро за психически щети.
Въпреки зловещата си репутация, езерото Бодом е изключително красиво място. Останките от лагерни огньове показват, че много хора продължават да лагеруват тук.
Лошата слава на езерото Бодом прехвърля границите на Финландия, когато популярната метъл група от Еспоо – „Децата на Бодом“ намира вдъхновение за името си от този зловещ случай. Групата посвещава поне една песен във всеки свой албум на убийствата.
http://kriminalnidosieta.com/izvestni-slutchai/detsata-na-bodom-ubiystvata-kray-ezero-bodom/
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 71347
Блогрол
