„Намерих Давид, Есевият син, човек според сърцето Ми, който ще изпълни цялата Ми воля.“ (Деян. ня апостолите 13:22)
Защо Давид беше човек според сърцето на Бога?

Беше ли той изключително благороден, без грешки и слабости? Не, от Божието Слово знаем, че в живота си съгреши на Господа и се провини тежко спрямо Бога и хората.

Нека обаче обърнем внимание на неговите принципи! Той по никакъв начин не украси своето злодеяние (Псалом 51:4). Той не нарече греха си слабост и не потърси претекст и извинение в обстоятелствата. Не, той призна греха си пред Бога и се смири. Виждаше в покаянието единствената възможност отново да възстанови взаимоотношенията си с Господа.

Впрочем, за живота му бе характерен копнеж за общение с Бога (Псалом 63), ревност за дома Му (Псалом 69) и поведение, което беше праведно в Божиите очи. Някои от наследниците на Давид вършеха Божията вола като него; голяма част от тях обаче не взеха присърце неговия пример.

Искаме ли да бъдем хора, които различават греховете си в Божията светлина, признават ги и ги осъждат? Желаеем ли да копнеем за общение с Бога, да обичаме дома Му и да съблюдаваме Словото Му във всяка ситуация? Тогава свидетелството за Давид ще се отнася и за нас. Колко ценно е да си човек според сърцето на Бога и да имаме потнърждението на Библията за нашия път!