Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.02.2020 11:29 - ПОМЕН ЗА ЖИВИТЕ БЪЛГАРИ
Автор: jitanosten Категория: Други   
Прочетен: 295 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ПОМЕН  ЗА  ЖИВИТЕ  БЪЛГАРИ

-         Винаги съм я мразел тази дума „помен“! – изръмжа Добри – Свързана е с някой умрял! Аз обичам живота и трудностите през него! Когато успея да се справя с някой проблем, се усещам най-жив! Но през последните години останаха само трудностите! Животът отдавна си отиде…! Сега пред очите ми е само черно!Тръгни през селата и ще видиш единствено разруха! На всяко село му липсва по една жалейка, за да се превърне държавата в едно срамно гробище!...... Да затриеш такава хубава държава, няма оправдание!

Бяхме седнали с  Добри на тясната, дървена пейка, пред един малък магазин за хранителни стоки, близо до гробищата. На отиване към гробищата, където от години почиваха костите на родителите ми, спрях да купя нещо за подаване. Днес бе Голяма Задушница и по традиция се правеше помен на мъртвите, но аз бях доста закъснял. Идвах от съседния град, където живеех от много време вече.Пред мен имаше клиент, чийто глас ми се стори странно познат. Когато човека се обърна разбрах, че това е  мой бивш съсед. Не бях го виждал от много години и го запитах, какво да му взема от магазина, за помен на родителите си. Той завъртя глава неопределено и отвърна, че нищо не му трябва. Взех две бири, с две парчета лионска наденица и седнахме пред магазина да поговорим.  Добри бе с пет години по-възрастен от мен, но изглеждаше като угаснал въглен.

-         Какво да ти кажа? – продължи той – Зорлем  ни унищожиха, гадовете! Ако има как, да направим някой ден помен на комунизма, хоро ще играя на тоя ден от радост! Щото се оказа, че от гръцко и турско иго може да оцелеем, но от червената чума спасение  няма! Затриха държавата и народа..!

-         Всъщност мисля, че ние сме поне толкова виновни, колкото и комунистите! – отвърнах аз – Ако не оставяхме да грабят и унищожават безнаказано, нямаше да стигнем до тук!

 Добри ме изгледа с мътни, кафяви очи, отпи от бирата и въздъхна:

-         Знаеш ли, че в Мъргулево, откъдето съм родом аз, имаше почти хиляда къщи някога! Там учих до осми клас и едва след това дойдох в града! Бях много горд, че ме приеха в механотехникума! Едва тогава родителите ми  купиха къщата, на вашата улица! И дали, защото  бях вече пораснал или щото селското в мен надделява, не успях да хвана корен тук! Живях, работих, деца отгледах в града и накрая се върнах на село!         Преди двадесет години все още се намираше някой друг човек и там, но сега останахме едва единадесет души! Де що имаше – кръчма, два магазина, сладкарница, бръснарница, селскостопанска кооперация, всичко затриха през демокрацията! Открадна ги партийния секретар, заедно с двамата си сина и където имаше старо желязо, го дадоха за скрап, а на другото му хлопнаха кепенците! И те гледа ахмакът му с ахмак и вика:- „На ви демокрация сега! Нали това искахте?“ Иде ти да му откъснеш главата, ама…!

По улицата пред магазина преминаха в посока към гробищата няколко баби. В ръцете си държаха градински цветя. Вървяха бавно и мълчаливо, все едно вървяха след ковчег. Беше угнетяваща гледка. Наистина, тук дори въздухът миришеше на смърт!

-         И знаеш ли? – изстърга гласът на Добри – Сутринта, като дойдох на гробищата имах доста работа! Почистих гроба на нашите, оплевих, накрая прелях с вода и седнах малко да си почина. През това време наоколо минаваха доста хора. Някои даже ми подадоха, за близките си. Докато стоях забелязах, как един мъж обикаля гробовете, оглежда се и събира в една торба подавките. И друг път бях забелязвал да вършат такива золуми, но бяха цигани. Този беше българин, затова станах и реших да му направя забележка. Отидох до него, а той се сви и наведе глава. Питам го, защо събира подавките. Мълчи той, а накрая продума, че нямал какво да яде! Представи си, оказа се Илийчо, мой съученик! При това беше най-добрият ученик в класа!След техникума учи нагоре, стана инженер и работеше в машиностроителния завод, в града. После бачкал  при някакви частници, без осигуровки. Преди три  години му се наложило да тегли бърз кредит, заради болната си жена и да  вземе да се набута, при лихварите!За нула време го съсипали, мръсниците! Плашили го по телефона, взели му колата, а после и апартамента! Жена му умряла, а той на улицата! Подслонил се в една запусната вила, тук наблизо! Сърцето ми се сви, като го видях да плаче от мизерия и унижение!  А в същото време, крадците от прехода направиха палати по брега на морето! Кажи, туй нормално ли е?!

Не знаех, какво да кажа. Всичко отдавна бе ясно на всички и заблудени хора вече нямаше. Бавно, но сигурно, истината ни бе заляла, като придошла вода. Всеки се бе хванал за нещо, за да не се удави, но това бе едно жалко оцеляване. Прав бе Добри, че животът тук бе свършил! Опитах се да разсъждавам прагматично:

-         Знаеш, че докато е млад човек, животът му предоставя всичко – образование, работа, здраве,пари, алкохол, любов, секс, деца, семейство! Абе всичко, заради което си струва да живееш! А станеш ли на една пределна възраст, същият този живот започва да ти отнема едно по едно тези неща! Няма ден, в който да не те боли нещо, сънят ти не е здрав и не ти се услаждат нито храната, нито пиенето! Децата ти заминават далеч и с месеци, и години не ги виждаш! Започваш да се питаш, защо изобщо живееш! И така, загубили хъс за живот, постепенно угасваме! Ставаме непотребни за себе си и другите! Това е просто закономерен, биологичен разпад!

Добри остави бутилката бира на пейката, изправи се, изгледа ме с тъжен поглед и запита:

-         И разпада на България ли е закономерен, приятелю? И това, че не останаха българи по тия земи ли е нормално? Че убийците на нацията са ненаказани, а такива като мен и Илийчо сме се превърнали в улични кучета, редно ли е? Забелязал ли си, колко много хора бъркат в кофите за боклук, за да се изхранват? Имаше някога една дума СПРАВЕДЛИВОСТ, която отдавна сме забравили, какво значи! Днес двамата с теб поменахме, освен мъртвите и живите все още българи, а утре вече няма да има кой и това да стори!

Той ми обърна гръб и си тръгна. Гледах след него и чувствах някаква необяснима вина. За Добри, за съученика му Илийчо, за хилядите измрели като мухи през зимата на демокрацията българи и за угасналия живот, в очите на децата ни. Бъдеще в едно гробище не можеше да има, макар да присъстваше върховната справедливост  - смъртта! Тя еднакво за всички идваше, но след нея липсваха най-важните стимули за един нов живот – мечтите за нормално бъдеще, в тази опустошена земя България…..!

 

              Красимир  Бачков




Гласувай:
3


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jitanosten
Категория: Политика
Прочетен: 1430125
Постинги: 936
Коментари: 767
Гласове: 1551
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031