:) :: Колекционер

Седеше отстрани на пътя и наблюдаваше минаващите хора..взираше се в тях,търсеше отговори,търсеше смисъл..и не спираше да се оглежда за това,което търси..всеки забързан за някъде,дори не го забелязваха,не осъзнаваха какво прави и към какво гледа така,ако го бяха осъзнали още в началото щяха да избягат далеч от този психар..но нищо неподозиращи минаваха пред очите му..а той ги виждаше, като на летна как бавно минават пред него..и притежават нещо,което дори не оценяват,нещо което много скоро щеше да бъде негово..загледан в него с усмивка му се наслаждаваше..и представяше как скоро щеше да притежава този трофей,да краси къщата му заедно с останалите уникални екземпляри,които през годините бе събирал,бе избрал най-доброто от най-доброто и се грижеше с любов за своите притежания..краката го привличаха така,както нищо друго..възбуждаха го,баха толкова прекрасни и изящни..краката на млади момичета,толкова красиви и гладки,още неопетнени и недокосвани невинни като малки деца,някои бяха с чорапогащник,който още повече подчертаваше красивите им извивки и караше мозъка му да вижда още по- добре извратената представа и нещата,които си представяше,че прави с тях..други бяха с чорапи,които ги закриваха само от части,но не покриваха изцяло гледката на свежа плът..трети път бяха голички,босички любимите му..представяше си как ги гали и целува,как прокарва ръка по дължината им..как ги облизва и притежава..този филм се въртеше в главата му всеки път щом видеше крака,които наистина си заслужаваха..най-накрая се появи едно момиче..с доста впечатляващи крака щом успяха да го извадят от представата му и за миг да го накарат да спре да мисли за това,което беше в главата му може би още от както се бе родил..появи се най-неочаквано тя..носеше червен суичер и червено черна плисирана пола..чорапи до коляното украсяваха още повече и без това красивата гледка..и черни кукленски обукви,които завършваха образа на жива кукла карайки я да изглежда максимално красива и истинска.."красиви крака"-каза той всякаш прошепна..момичето го погледна и нищо не каза,просто отмина и продължи пътя си по вече тъмната уличка..а той почти можеше да види малките кръгчета настръхнала кожа..от студа който бавно започна да се спуска,тихо над града..последва я,като призрак се носеше след нея в нощта..и една тъмна самотна уличка я нападна..успя да я приспи с хлороформ след кратка борба..и я положи нежно на земята,за да не нарани изящните крака..метна я през рамо..и с бързи крачки се втурна към колата която търпеливо го чакаше на близо..-към дома,каза той на шофьора,който за пореден път потегли без да задава излишни въпроси,които можеха да застрашат собственото му съществуване..всъщност знаеше за обсебването на своя господар,знаеше какво се случва и ,че не бе правилно..но с пари господарят му бе купил мълчанието му и сега той бе длъжен да си мълчи и да си затваря очите,за да не се превърне в ням трофей висящ на стената..господарят му не беше беден..притежаваше цял замък,но обичаше да се облича като просяк и невинен да седи до пътя наблудавайки дамите докато не намери точно краката, които търси..пристигнаха и завлече младото момиче в мазето..завърза го на масата която сам си бе изобретил..не я уби,защото искаше да запази краката в най-хубавият им вид,а това нямаше как да стане ако собственикът им беше мъртъв преди да се раздели с тях..отряза ги внимателсно с хирургическите инструменти,не бе пропилял толкова години учене напразно..най-накрая имаше полза от това е вярно не по начина по, който трябваше да го използва,но за него това беше перфектният начин,защото правеше нещо,което му доставяше истинско удоволствие..отряза краката един по един от тялото което все още беше живо,в съзнание и се прививаше от болка на масата в локва от собствената си кръв..умъртви го..прерязвайки му гърлото и показвайки краката..последната гледка,която щеше да запомни от този свят..изхвърли тялото в чувал за боклук и го хвърли на сметището зад къщата, където вече беше претрупано от такива торби,а кръвта после щеше да почисти..сега беше най-важно да се погрижи за краката..да ги увековечи,за да може да красят завинаги стената му..и когато си поиска да може да ги свали от там..и да си поиграе с тях..милвайки ги,целувайки..дори говорейки си с тях така всякаш бяха живи..и усещаха удоволствието което му доставяха,когато той ги докосваше..толкова гладки,толкова перфектни..нямаше да му омръзне да събира,а и винаги щеше да има място защото замъка бе голям..казват че и до днес е жив и продължава да трупа все по-голяма колекция..никой не го познава и не го е виждал,не знаят как изглежда..като сянка е образът му който хората познават..всичко това им се струваше просто глупава история,докато един ден на намериха в една канавка трупове на млади момичета с прерязани гърла и без крака..ужасяваща гледка разтърси хората в околността,треперейки от ужас не смееха да излизат сами навън нощем,но той продължаваше да чака,да стои в някой тъмен ъгъл..осветяван от уличната лампа,която караше усмивката му да изглежда още по зловеща..търпеливо чакаше своята поредна жертва,която нищо неподозираща забърза крачки точно към него,много скоро от нея щяха да останат само тези крака..красиви крака и нито спомен от грешния човек,който до сега така и не се научи да ги цени,е той нямаше да си позволи тази грешка, щеше да ги дари със заслужената любов..Внимавай следващият път,когато някой ти каже,че имаш убийствени крака,за теб може да са нищо,но някой би те изкормил, за да ги притежава...

Нагоре