2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 748 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 25.01.2016 13:26
- Глей кви сандалки съм си взела от мола.
Беше на 18, последна година ученичка. Преди разговора с баща си половин час си прави селфита с новите сандалки. После ги публикува едно по едно във фейсбук. Още 1 час се гримира и с всяка минута ставаше все по-грозна от наслагания грим. Лицето ѝ беше като непочистена улица след 24-часов обилен снеговалеж. През тоя един час поглеждаше във фейса за ново харесване и коментар под качените селфита. А обувките бяха с пари от баба ѝ. Дядо й почина и тя получаваше процент от неговата пенсия. А той вземаше тавана – с 37-годишен стаж в министерството на енергетиката. Баба Славка нямаше друго дете освен Добри и единствените ѝ внуци бяха двете му деца. Тя живееше в съседния блок и Анджелика я навестяваше всеки път, когато искаше нещо. А самата баба носеше 2 пъти седмично сирене, кашкавал и колбаси на семейството на сина си.
Добри работеше като парнаджия в училище. През топлия сезон го използваха за поддръжка. Заплатата му беше минимална. Дори вестника, който четеше, взе от училище. Секретарката го съжаляваше и се правеше, че не вижда как го грабва, когато влиза в 16 часа в кабинета ѝ. А защо убиваше време с него? Защото на единия телевизор жена му гледаше по цял ден турски сапунки, а на другия 12-годишният Марчело зяпаше коя как се мята и кой как го клати.
- Имаш ли 20 лв да ми дадеш? – попита го Анджелика.
-
Колко?!
-
20 лв. Ще излизам с приятелки.
-
Тия пари не растат на дърветата…
-
Тия съм ги слушала и ми е писнало – прекъсна го девойката. – Ще искам от баба.
-
Не мислиш ли, че прекаляваш?! Вдругиден брат ти има рожден ден и баба ти щеше да ни даде пари да го отпразнуваме. Ако даде на теб 20 лв, няма да останат за брат ти.
-
Че аз кво да направя. Изкарай!
Анджелика тръшна вратата зад гърба си.
Хризантема, жената на Добри, не работеше от 3 г. Беше детска учителка, но съкратиха щата с една бройка. За директорката не представляваше трудност да избере от чии услуги да се лиши. Хризантема беше мърлява. Понякога децата си изливаха яденето и част от тях гладуваха по цял ден. Хризантема дори не забелязваше. Някои родители се оплакаха на директорката, че децата им гладуват в градината. Не ги следеше и когато играеха навън. Така едно дете за малко да си спука главата.
Първите 8 месеца след оставането без работа Хризантема си търсеше нова. Но баба Славка се грижеше семейството да не гладува. А тя не бе претенциозна и това ѝ стигаше. Заплатата на Добри едва покриваше сметките. Дори синът им Марчело ходеше с дрипи. Това изнервяше момчето и доведе до не едно сбивания. Единствените му нови дрехи бяха яке и дънки, получени от бащата на втория му братовчед, който не ги носил.
Баба Славка не хареса Хризантема, още когато Добри ги запозна. От нейния поглед не убягнаха всичките ѝ недостатъци. Като капак кръстиха внуците ѝ с небългарски имена. Добри искаше Анджелика да е Ангелина, но Хризантема не отстъпваше. Ангелина било старомодно. „Кой днес кръщава децата си с български имена“ – му заяви. „Филми не гледаш ли? Виж там какви имена носят хората!“ Същото се получи и с избора на Марчело. Баба Славка се надяваше да е Мартин като дядо си или друго българско име, но снахата отново се наложи.
Добри остави вестника и излезе пред блока. Някои от съседите бистреха политиката, други се хвалеха каква голяма риба хванали предната нощ. Дежурните клошари преровиха кофите за смет.
На другия ден в училището, където работеше, неколцина деца вървяха по коридора на втория етаж. Имаше 7-8 портрета на бележити българи. Децата погледнаха към един от тях и се изсмяха бурно.
- Гледай какъв мустак има тоя идиот. – беше портретът на Раковски.
-
Скиф тоя къв урунгел е – обади се друго момче за лика на Паисий.
Нещо стегна в гърдите Добри. И моят син ли е така?! А дъщеря ми?! И те ли не познават най-значимите личности в българската история?! Тогава се сети, че всеки път когато пуснеха българска народна музика по телевизията, дъщеря му реагираше с отвращение. Спомни си и за двойката по български език на сина си. Влезе в стаята на секретарката и намери учебните програми. В тях не присъстваха Ботевите стихотворения, не присъстваше „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово“, не присъстваше „История славянобългарска“. Когато се прибра, отвори учебника по история на сина си. Призля му. После се сети, че преди повече от година съсед му говореше за подмяната на българската история. Но той бързаше да се прибере и да решава кръстословицата във вестника и не му обърна внимание. Както не обърна внимание, когато друг съсед се завърна за малко от чужбина и му разказваше какъв ад е там с нелегалните имигранти. Същият му сподели, че в София има места, където се събират само араби и българите ги е страх да минат оттам. Замисли се за мижавия си живот. За жалката заплата, за съпругата, за постоянно излъчваните турски сериали, от които и собствената му жена не пропускаше и един, за децата си, на които сложи чужди имена и не научи на нищо. И явно не беше единствен предвид учениците, подиграли се на ликовете на Раковски и Паисий.
https://literatimg.wordpress.com/2016/01/24/dokato_tq_sa_bara_a_toj_go_klati/