Постинг
13.03.2014 01:08 -
Раната поражда болка, а болката параноя.
Загасих двигателя и фаровете и паркирах колата по инерция на паркинга. Наведох се и погледнах нагоре. Живеех на третият етаж. Прозорецът на стаята на жена ми още светеше. Днес се прибирах по- рано. Децата сигурно си бяха легнали. - Дали беше с някого сега?- буца стегна гърлото ми. Представих си ги как бяха в спалнята ни. Очите ми се насълзиха. Беше ми изневерила три пъти . Повече нямаше да го допусна. Болеше ме много. Невероятно много болка усилена от фантазията ми. Взех бинокъла и започнах да го фокусирам. Очерта се сянката и. Да, щом е там с гръб, значи е на компютъра си. Едната теория отпадна, но това не значи, че по- рано не са го направили. Нали?. Слязох от колата и затворих вратата с дланта си за да не чуе тряскането. Огледах с бинокъла всички коли на паркинга, дали няма някой вътре да чака. Нямаше. Опипах им капаците отпред дали са топли. Само на една бе топъл, но това бе на италианеца под нас. Той се прибираше по- късно. Дотук добре скъпа. Влязох във входа и изкачих стъпалата на тъмно. Бях тих. Извадих лупата си и заоглеждах копчето на звънеца. Бях го натъркал много леко с тебешир. Никой не бе звънял. Петънцето си стоеше непокътнато.Погледнах през шпионката. Бях я обърнал и виждах всичко отвън. Понякога излизах от работа и с часове гледах коридора, как преминаваше през него ту с прането да го простре на балкона, ту със стирката да измие пода- приятно ми ставаше. Сега бе тъмно. Леко отворих вратата- редовно смазвах ключалката и пантите за да не скърцат. С това си осигурявах предимство. Както и сега. Влязох на стъпки до стаята и и погледнах през ключалката. Пушеше и нещо си щракаше на компа. Сърцето ми заби силно. Ето сега я хванах. Тренирах отдавна как се гледа с полезрение. Отворих изведнъж вратата и и се втурнах към прозореца задъхано. През тези два три метра изминати успях да видя още не смъкналият го екран. Беше Фейсбука и и си чатеше с нейната приятелка която много мразех. Задъхано и обясних, че съм чул чупене на стъкло на кола и съм се уплашил да не е нашата. След като се успокоихме малко тя ме целуна за добре дошъл и половин час си говорихме клишета. След това и пожелах лека нощ и я оставих. Веднага след като и затворих вратата шумно вървях до стаята си, изкашлях се и още по шумно отворих и затворих вратата. Ослушах се. Сърцето ми щеше да изхвръкне. Върнах се и погледнах през ключалката и. Бях поставил едно огледало на прозореца. То ми отразяваше екрана на компютъра и . Пак си пишеше с тази тъпачка. Изнервих се. Сигурно нещо усеща и се крие от мене. Не може чак пък толкова да не открия нещо. С тихи стъпки по чорапи влязох в спалнята. Наведох се и заоглеждах последното чекмедже от тоалетката и . Там си държеше вибратора. Бях поставил тънък конец, който при отварянето щеше да падне. Беше си на мястото. Помирисах завивките и и влязох в банята. Отворих си моето шкафче. Всеки път всичко го оставях по един и същи начин под определен ъгъл. Беше непокътнато. Изсипах коша с прането и затърсих бикините и сутиена и. Огледах ги дали нямат нещо от някой набързо засъхнало- нямаше. Сутиенът и не миришеше на мъж. Всичко бе ОК.Влязох в хола и затършувах в чантата и. Беше си купила от силните ментови дъвки. Това ме заинтригува. Тя дори не пушеше. Пред кого ще си оправя дъха?...Взех мобилният и и видях ,че е звъняла на непознат номер. Записах си го и излязох. Влязох в стаята си. Отключих шкафа на бюрото и прослушах записа от касетофона, който записваше докато ме няма. Нищо особено, викаше по децата, те лудуваха....Оххх. за сега свърших. Налях си уиски и седнах пред компютъра. Сега ме чакаха минимум два часа. Знаех и всички пароли и четях всичко. Отворих си семейният албум пред мен и заразглеждах.Повече нямаше да позволя да ме нарани. Болката бе ужасна. Три пъти ми изневери и знаете ли с кого?...изпих чашата с уиски на екс за да разпусне гърлото, което се бе свило и даде старт на фантазиите от които и тази нощ щеше да се пие и нямаше да се спи, а албума щеше да потъне в сълзи.
Провокира ме статия за обикновена мечка, кротка и блага. Отстреляна от пишман ловец несполучливо. Полуубита, полужива. От болка не знаеща какво прави. Убила е хора дори. Лепват и име - стръвница. И всички странят от нея от страх. Ловци за главата и награда получават не стига, че те са я докарали до тука, хора да убива от болка раздирана ревяща. Тя е вегетарианка кротка и блага бе хора. Вие я направихте стръвница.
П.П. Мечката не е вегетарианка. Мисълта ми бе, че не се храни с хора.
Следващ постинг
Предишен постинг
