Отиде си, не ми е никой.

Ей тъй, по коридорите

Или му кимах – здрасти.

Харесвах го – прекрасен,

кимваше ми често – как си?

Един колега. Толкоз.

Познат, Не ми е никой …

А днес ми е едно,

Ужасно.

Пресъхна ми и ми се кашли.

Ще го погребваме на дата,

Някоя си там. Къде не зная.

Отиде си, ще помълчая. Миг.

И ден до пладне ...

Къде си брате?

Във безкрая? Аз мъничко

ще поридая, за тебе.

Тая вечер ще съм

Тъжен.

За Павел Златарев