2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Както стана известно напоследък, в годините на Втората световна война в нацистка Германия съществува програма за създаването на "летящи дискове" независимо от ниското равнище на технологиите на хората. Но в същото време има сведения за огромна научно-изследователска работа на германски учени за проучване на супермодерните технологии на извънземните. Явно е, че германците са искали да възпроизведат техните летящи машини и да ги използват за военни цели. В проекта за създаването на "летящи дискове" взема участие австрийския учен Виктор Шаубергер, като ръководството е поето от доктор Рихард Мите. В същото време започва работа по аналогичен проект и офицерът-авиоконструктор Рудолф Шривер.
Първият модел т.нар. "летящо колело", построен от Шривер, има височина около 1,8 метра и е с дистанционно управление. След показването му на представителите на германските ВВС, германският учен получава разрешение да създаде в заводите на "БМВ"
пълномащабен пилотиран модел.
Неговият проект е известен като "Марк I". По-късно Шривер, съвместно с група авиоконструктори започва работа и по реализацията на проекта "Марк II" - диск с височина около 2 метра и с диаметър от шест метра, с пресечен корпус и капковидна кабина за пилота.
През пролетта на 1943 г. "Марк II" е готов за първото изпитание, но той успява да се откъсне от земната повърхност на един метър и да прелети само 300 метра. Отстранявайки дефектите, Шривер създава и един модернизиран вариант - "Марк III". С напредването на войната, на Шривер е предложено да започне разработването на нов "летящ диск", но този път под ръководството на инженера-конструктор Рихард Мите, един от конструкторите на ракетите "Фау-2"
По своята конфигурация "летящият диск" на Мите се отличава принципиално от диска, създаден от Шривер. Той има диаметър около девет метра и се състои от широко колело, което се върти около куполообразна кабина. По-късно на нея е монтиран реактивен двигател. Мите успява да конструира два прототипа на своя "Хаунебу". Паралелно с това Шривер работи и по създаването на нов модел "летящ диск" известен като "Марк IV", който през зимата на 1945 г. се вдига във въздуха и прелетява разстоянието от 120 метра.
В последните месеци на войната
Мите и Шривер конструират нов модел летящ диск, известен като "Хаунебу Марк V", който по своята мощност не отстъпва на четири "Юнкерса" взети заедно. Първите изпитания се провеждат на 14 февруари 1945 г. и са ръководени от самия Шривер. По сведения на един очевидец - Георг Клайн, отпечатани в един от швейцарските вестници, дискът за три минути набира височина от 13 хиляди метра и развива скорост, превишаваща скоростта на звука.
Съдбата на прототипите днес е изяснена. От едно интервю, дадено от Шривер през 1952 г., се разбира, че всички прототипи на "Марк" и на "Хаунебу" са унищожени по време на настъплението на съветската армия на територията на Германия. За последния модел - "Хаунебу-Марк V", се предполага, че е взривен по заповед на СС, а документацията е скрита някъде в едно от подземните хранилища с тенденцията моделът да бъде възстановен по-късно. За съжаление документацията не е открита и до днес.
