Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.12.2007 21:07 - За произхода на мекането и разпространението му
Автор: arath Категория: Други   
Прочетен: 2694 Коментари: 1 Гласове:
0



Първо се надявам, че читателите знаят какво е мекане, а на тези които не знаят, ще дам кратко обяснение. Мекането е неправилно спрягане на глаголите от първото и второто спрежение, при което формите за първо лице, множествено число получават окончание -ме вместо само -м (мислиме, правиме).

Карта (изоглосата четеме,четемо/четем)

На картата ясно се вижда разпространението на мекането.

 Произходът на мекането на запад и на юг е различен, въпреки че все се дължи на влияние на чужди езици: на север стои сръбският, а на юг гръцкият.

  Започвам с на запад. Кактовече казах, в тези диалекти има мекане под влияние на сръбския език. Забележете как се спрягат глаголите от първото и второто спрежение в сръбския език и внякой западни български диалекти:

 

Сръбски език

Някои запади български диалекти (шопски торлашки)

Лице

Ед. Ч.

Мн. Ч.

Ед. Ч.

Мн. Ч.

Първо

мислим

мислимо

мислим

мислиме/мислимо

Второ

мислиш

мислите

мислиш

мислите

Трето

мисли

мисле

мисли

мисла(т)


То ест, тъй като в сръбския език и във въпросните диалекти формата за пръволице, единствено число завъшва на "м" (на картата се вижда иизоглосата "четем/чета"), "е"-то или "о"-то вкрая на формата за първо лице, множествено число, служи точно за това: да разграничава единствено от множествено число (я говорим/ние говориме, я четем/ние четеме, я пишем/ние пишеме). В стандартния български има същото явление, но само при глаголите от третото спрежение: аз казвам/ние казваме, аз прочитам/ние прочитаме, аз отварям/ние отваряме. Но в книжовния български език, както и в повечето от диалектите му, формата за 1-во лице, ед. ч. при глаголите от 1-вото и 2-рото спрежение не завършва на "м", а на "а"или "я" (аз мисля, говоря, чета, пиша), така че едно -е/о в края на формата за мн. ч. е напълно излишно и затова го няма и не се е развило (ние мислим, говорим, четем и пишем).

  От таблица се вижда и още едно доказателство за това, как в еволюцията не езиците излишните неща изчезват, а нови необходими се появяват. Забележете,че на сръбски в 3-то лице, мн. ч. няма "т", накрая, а на стандартен български има. Това е така, защото на български "т"-то при глаголитеот 1-во - 2-ро спрежение служи за разграничаване между 1-во лице, ед. ч. и 3-то лице, мн. ч. - аз мисля/те мислят, аз говоря/те говорят, аз чета/те четат, аз пиша/те пишат, а при глаголите от 3-то спрежение - между 3-то лице, ед. ч. и3-то лице, мн. ч.: той казва/те казват. То ест "т" има доста важна функция и затова го има, но тъй като на сръбски формата за 1-во лице, ед. ч.завършва на "м", тя вече достатъчно се отличава от формата за 3-толице, мн. ч. дори и без "т"-то. Затова и в някои западни диалекти "т"-то е изчезнало или е на път да изчезне.

  От картата се вижда, че и в някой диалекти по границата четем/чета, но намиращи се от източнта й страна (то ест при тях формата за 1-во лице, ед. ч.завършва на "а") пак има мекане. Това се дължи на влиянието на диалектите, от другата страна на границата. Така стоят и нещата в съвременния български: мекането е излишно, но го има в речта на някои хора под влияние на определени диалекти.

  На юг нещата стоят малко по-различно. На картата се вижда, че в повечето от тези диалекти формата за 1-во лице, ед. ч. не завършва на "м", но мекане пак има. Това се дължи на влияние от гръцкия език. Там глаголите в 1-волице, мн. ч. винаги завършват на -με(ме):  γράφουμε (пишем), μιλάμε (приказваме),  οδηγούμε (водим), 
έχουμε (имаме), δουλεύουμε (работим) , пък и забележете,че няма форми на -"о", за разлика от северозападните диалекти, във които има такива форми, пак под влияние на сръбския.

  Трябва да кажа, че като видях карата малко се учидих. Според нея в градове като Димитровград, Хасково, Кърджали, Харманли трябва да се мека, но имам роднини там, ходил съм там и не съм забелязал такива неща. Не знам, който живее там, той да каже. Може би преди се е мекало, но под влияние на книжовния език то е изчезнало. Такова явление има и в македонските диалекти (въпреки че из цяла Егейска и Пиринска Македония наред с формите на -ме: "ние пишеме", се срещат и форми на -м: "ние пишем"). Познавам млади хора от Сандански и Благоевград, които не мекат, въпреки че по-старите го правят. Пък и в
регионалната форма на българския език в Република Македония (така наречения "Македонски литературен jазик) формата за 1-во лице ед. ч. се различава от тази за 1-во лице мн. ч. и без крайното -е (яс говорам, ние говориме). Така в Македония въпреки че мекането е книжовна норма, днес все повече се срещат форми само на -м. Просто еволюцията си казва думата (излишните неща изчезват), даже наскоро четох, че македонците са осъзнали сръбската същност на мекането и сега формите на -м са станали по-препоръчителни. Вижте на какво попаднах в интернeт, чуйте какво казва жената на 00:57 - "да кажем", а не "да кажеме", после на 01:13 "да се запознаЕМ со нив, да се консултираме со нив".

  Но, уви, в столицата ни София нещата не стоят така. Изглежда в провинцията книжовният език има по-голямо влияние, отколкото в столицата. Май следният начин на разсъждение изиграва лоша шега на софиянци: "Живея в столицата все пак, та ако аз не говоря книжовно или поносимо добре поне, то кой говори? Дори и да не говоря книжовно (въпреки че повечето столичани твърдят, че говорели книжовно), то това не се дължи на никакъв диалект (камоли на друг съседен език), а просто на развитието на езика. Всеки език се развива." Всички факти показват, че мекането се превръща все повече само в Софийска диалектна черта, колкото и софиянци да отричат, че говорят на диалект, колкото и да изтъкват, че това било еволюция, защото то просто не е, тъй като най-вече то не е валидно за цяла България. Освен това хората от БАН, които регулират езика ни, са напълно наясно, че мекането е сръбски диалектизъм (но няма да им го кажат директно на софиянци, защото столичани имат прекалено голямо самочувствие относно това как говорят), знаят че граматикализирането му е само първата стъпка към шопизирането на езика: след още 18 години преход и нискокачествено образование ще дойде ред и на мъкането (я мислим, я говорим) да се признава, което би било абсолютно неприемливо, знаят, че, колкото и софиянци да наричат начина на говорене в столицата еволюция, а пък начина на говорене в провицията диалект, просто ако нещата продължават по същия начин (говорът в София да се развива отделно от говора в провинцията) в съвсем близко бъдеще ще стане върпос за отделен Софийски език, тъй като по-голямата част от България няма да може да разбира диалектът на столицата.



Тагове:   МУ,   Мекането,


Гласувай:
0




1. анонимен - Софийският(шопският диалект)
10.02.2010 11:49
Браво на автора. Крайно време е да се намерят хора, които да обяснят на първо място на журналистите, че не говорят правилно. Не знам как точно са завършили и с какви оценки, но по Националната телевизия, както и по другите показват невероятна неграмотност. Аз съм софиянка трето поколение. Дядо ми по бащина линия е бил военен и му се е наложило доста време да живее и работи в Кюстендил, но вкъщи никога не се е говорило на шопски и не мога да се примиря с неговото звучене от екрана или от радиото.
Не мога да разбера също защо грамотни политици след известно време започват да "мекат". Визирам мой познат политик, който произхожда от стара фамилия от т.н. хай лайф и до преди известно време говореше литературен български. Не знам по какви причини, дали за да не се различава от околните, започна да "мека".
Трябва ли неграмотниците да ни претопят ??
Аз смятам, че не трябва и за това е необходимо повече да се пише по този въпрос и да изискваме от нашите познати и най-вече от учителите на децата ни да говорят правилно.
Лично аз не си скъпя труда и когато чуя нелитературен говор, пиша до съответната телевизия името на водещия, часа на предаването и изказването му - цитат. Дано се намери някой да го прочете и да обърне внимание.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: arath
Категория: Други
Прочетен: 18438
Постинги: 3
Коментари: 27
Гласове: 10
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031