Хората употребяват растения, гъби и животни заради тяхното психеделично въздействие далеч преди началото на писмената история, вероятно и преди появата на съвременния човек като вид. Роналд Зийгъл и Терънс Маккена например изказват предположението, че подобни на маймуни наши предшественици са имитирали други животни, като са поглъщали храна, причиняваща необичайно поведение. Така са открили първите вещества, променящи съзнанието.

Натрупват се все повече материални свидетелства, че множество древни култури са използвали психеделични вещества заради тяхното влияние върху психиката. Археолози откриха древни африкански рисунки, на които гъби никнат от човешко тяло, а намерените наскоро праисторически рисунки върху скали в Северна Европа също подсказват за психеделично изменено съзнание.
Някои автори предполагат, че езикът се е развил от психеделично усиленото асоциативно възприемане на първите звуци. Други смятат, че психеделичните състояния са станали основа за най-ранните религиозни представи.
Виденията, състоянията на екстаз и полетите на въображението, породени от психеделичните дроги, са придавали на тези вещества важна роля в немалко древни култури. Антропологичните проучвания в продължение на векове показват, че тези общества са ги използвали за поддържане на социалната сплотеност, в лечителското изкуство, както и за творческо вдъхновение.

Коренното население на Новия свят е използвало и продължава да използва най-различни растения и гъби, променящи съзнанието. Повечето ни знания за психеделичните вещества се дължат на изучаването на химически съединения, първоначално открити в биологичен материал от западното полукълбо - ДМТ, псилоцибин, мескалин и няколко подобни на ЛСД вещества.

Широката и интензивна употреба на психеделични растения от обитателите на Новия свят учудвала и стряскала заселниците от Европа. Тези реакции може би отчасти са се дължали и на относителната оскъдица на подобни растения и гъби на Стария континент. Църквата дейно е потискала разпространението и употребата на такива вещества и в Новия, и в Стария свят. Едва през последните петдесетина години научихме, че мексиканските индианци не са престанали да използват своите вълшебни гъби през XVI век.
В Европа не е имало особен интерес и достъп до психеделични растения или дроги почти до края на XIX век. Някои автори описват собствените си „психеделични" реакции към опиума или хашиша, но количествата, необходими за постигането на такова въздействие, били трудни за приемане и опасни. Промяна настъпва след откриването на мескалина в един вид кактус от Новия свят - пейот.

Германски химици извличат мескалин от пейот през 90-те години на XIX век. По-простодушните изследователи на въздействието му възхваляват неговото свойство да отваря портите към „изкуствения рай". Но медицинският и психиатричният интерес към мескалина е изненадващо ограничен, до 30-те години на XX век изследователите публикуват малко научни трудове по въпроса. Неприятното гадене и повръщане, предизвиквани от мескалина, са вероятното обяснение за тази липса на интерес. А и тогава господстваща сила в психиатрията е фройдисткият психоанализ. И макар че самият Фройд е изпитвал влечение към променящи съзнанието дроги като кокаина и тютюна, неговите последователи не споделят склонностите му. Освен това Фройд се отнасял с недоверие към религията и смятал, че духовните или религиозните преживявания са защита срещу детски страхове и желания. Подобна нагласа едва ли би вдъхновила някого да изследва мескалина, свързван с духовността на коренното население в Америка. И тогава се появил ЛСД и извършил революция.
През 1938 г. швейцарският химик Алберт Хофман работи с мораво рогче - гъбичка по ръжта, в отделението за природни продукти на „ЛабораторииСандос", която и тогава е сред големите фармацевтични компании. Надявал се да открие лекарство против кървенето на матката след раждане. Едно от веществата, получени от моравото рогче, било ЛСД-25, т.е. диетиламид на лизергиновата киселина. То обаче не повлияло матките на лабораторните животни и Хофман се отказал от заниманията си. Пет години по-късно „любопитно предчувствие" го подтикнало отново да изследва ЛСД и съвсем случайно той открил мощните му психеделични свойства.

Забележителното в ЛСД е това, че оказва психеделично въздействие в дози, измерващи се с милионни части от грама, т. е. над хиляда пъти е по-силен от мескалина. Хофман дори замалко не се отровил със свръхдоза, макар че поел количество, което изобщо не очаквал да промени съзнанието му - четвърт милиграм. Той и швейцарските му колеги публикуват резултатите в началото на 40-те години. Поради значително изменените състояния на съзнанието, предизвиквани от ЛСД, и традиционния психиатричен контекст, в който изследователите го проучват, те решили да изтъкнат неговите „наподобяващи психоза" свойства.
Годините след Втората световна война са изключително вълнуващи за психиатрията. Освен ЛСД учените откриват и „антипсихопатичните" свойства на хлорпромазина, т.е. на торазина. Лекарството дава възможност на пациенти с тежки психически заболявания толкова да подобрят състоянието си, че били изписвани от психиатричните лечебници в невиждан дотогава брой.

В онези години се ражда и съвременната научна област на биологичната психиатрия. Това направление, което изучава връзките между човешкото съзнание и мозъчната му химия, е отроче на два странни партньора - ЛСД и торазин. А серотонинът е изиграл ролята на сватовник.

През 1948 г. изследователи откриват, че серотонинът, пренасян от кръвта, причинява свиване на мускулите по вените и артериите, което е жизненоважно за изясняване на начините, чрез които да бъде контролирано кървенето. Няколко години по-късно е открит и серотонин в мозъците на лабораторни животни. По-нататъшните експерименти показват точното му място и влиянието му върху електрическите и химичните функции на отделните нервни клетки. Лекарства или хирургическа намеса, които променят съдържащите серотонин области в мозъка на животното, рязко променят и неговото сексуално поведение, съня, бодърстването и ред основни биологически функции. Присъствието и функциите на серотонина в мозъка и при поведението на животните го превръщат в първия известен невротрансмитер.

По същото време учени доказват голямото подобие между молекулите на ЛСД и серотонина. Двете вещества си съперничат за множество центрове в мозъка. В някои експериментални ситуации ЛСД блокира действието на серотонина, в други психеделичната дрога наподобява влиянието на серотонина.

Тези открития превръщат ЛСД в най-мощния наличен инструмент за изучаване на връзките мозък-психика. Ако необикновените сензорни и емоционални свойства на ЛСД се дължат на промяната във функциите на мозъчния серотонин, това би дало възможност за „химическа дисекция" на определени психически функции и на техните основни физиологични съставни части. Други вещества, променящи съзнанието, със сравнително ясно установени въздействия върху различните невротрансмитери биха могли да доведат до представяне на различните съзнателни преживявания чрез химическите механизми в основата им.
Десетки изследователи по целия свят дават Омайващо многообразие психеделични вещества на здрави доброволци и психиатрични пациенти. В продължение на над две десетилетия щедро държавно и частно финансиране подкрепя тези усилия. Изследователите публикуват стотици статии и десетки книги. На международни конференции и симпозиуми се обсъждат последните данни от проучванията с психеделични дроги при хора.

„Лаборатории Сандос" снабдяват изследователите с ЛСД, за да предизвикват кратки състояния на психоза в нормални доброволци. Учените се надяват с подобни експерименти да изяснят и естествено възникващите психопатични състояния като шизофренията.

Освен това от „Сандос" препоръчват ЛСД да бъде даван и на ординаторите в психиатриите, за да се отнасят с по-голямо разбиране и съчувствие към своите пациенти. Младите лекари преживяват с изумление кратките си срещи с лудостта. Безмилостният сблъсък със собствените им, дотогава неосъзнати спомени и чувства, ги подтикват към извода, че въздействието би могло да се окаже полезно в психотерапията.

Множество публикации твърдят, че нормалните механизми на терапията чрез събеседване стават далеч по-ефективни, ако бъде прибавена и психеделична дрога. Десетки научни статии описват забележителни успехи при лечението на дотогава неподатливи пациенти, страдащи от мании и натрапчиви идеи, посттравматичен стрес, разстройства на апетита, безпокойство, депресии, алкохолизъм и зависимост от хероин.

Бързите пробиви, описани от изследователите, прилагащи „психеделична психотерапия", подтикват други учени да проучат имат ли тези вещества благоприятно въздействие върху отчаяни и измъчени пациенти с нелечими заболявания. Макар че почти не променя основното медицинско състояние, психеделичната психотерапия при такива пациенти дава смайващи резултати.
Депресията се облекчава, нуждата от обезболяващи лекарства рязко спада. Някои лекари смятат, че в много от случаите на „чудеса" играят роля преобразяващи съзнанието мистични или духовни преживявания.

Освен това става очевидно, че преживяванията, описани от доброволци, намирали се под силно психеделично въздействие, са подобни с преживяванията на хора, практикуващи традиционната източна медитация. Това от своя страна привлича вниманието и на автори извън академичните среди, сред тях и английският романист и религиозен философ Олдъс Хъксли. Самият той има опит с мескалина и ЛСД под внимателното наблюдение на канадския психиатър Хъмфри Озмънд, който го посещава в Лос Анджилис през 50-те години. Хъксли е писал за своите сеанси и за размислите, които са породили у него. Неговите текстове за природата и ценността на психеделичните преживявания са убедителни и красноречиви, те вдъхновяват мнозина да потърсят духовно извисяване чрез психеделичните вещества. Самият той обаче се придържа неотклонно към мнението, че само елитна група от интелектуалци и творци би трябвало да имат достъп до тях. Изобщо не вярвал, че обикновеният човек е способен да ги използва по възможно най-безопасния и полезен начин.
Дискусиите за подобията между въздействието на дрогите и мистичните преживявания довеждат до неочакваната и донякъде смущаваща среща на религията и науката.

Положението се усложнява още повече, след като през 60-те години ЛСД се разпространява и извън лабораториите. Масмедиите се пълнят с новини за самоубийства, убийства, раждания на увредени деца и разрушени хромозоми. След като се вдигнал голям шум около д-р Тимъти Лиъри и неговия изследователски екип в Харвардския университет, които погазили научните принципи, цялата група накрая е уволнена. Тези случаи засилват съмненията, че дори учените са загубили контрол над мощните психоактивни дроги.
Медиите преувеличават отрицателните физиологични и психични последствия. Някои от посочените становища се дължат на немарливост при проучванията, други просто са измислици. По-късни публикации опровергават твърденията за силната токсичност на психеделичните дроги, както и подозренията, че увреждат човешките гени. Само че тези публикации изобщо не добиват популярност.

В психиатричната литература също се появяват повече трудове за неблагоприятните психически реакции към психеделичните вещества, но и в тях подходът е ограничен. Процентът на психиатрични усложнения е бил извънредно нисък в контролирана изследователска среда - както при нормалните доброволци, така и при психиатричните пациенти. Но когато хора с психиатрични заболявания или с неустойчива психика са ги вземали в неконтролирана среда, съчетани с алкохол и наркотици, са се появявали проблеми.

В отговор на общественото безпокойство от хаотичната употреба на ЛСД и въпреки възраженията на почти всеки изследовател в тази област, Конгресът на САЩ през 1970 г. приема закон, обявяващ използването на ЛСД и други психеделични вещества за противозаконно. Властите нареждат на учените да предадат запасите си от дроги, а процедурата за получаването и поддържането на нови количества психеделични вещества вече е толкова продължително и заплетено изпитание, че почти няма надежда някой да започне нови проекти. Така интересът към психеделичните изследвания при хора отшумява също толкова бързо, колкото и възниква.